Прочетен: 5455 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2007 17:08
НОСТАЛГИЯ ПО ДЕТСТВОТО
Бих се радвал дете да съм днес –
малък палавник с шапка от вестник.
Щях да бъда богат като Крез,
а животът ми – толкова лесен.
Щях да виждам нещата така,
както само на мен ми се иска.
Всичко щеше да бъде игра
от вълшебния свят на Алиса.
А проблемите в днешния ден,
ще са части от приказка страшна.
Друг ще мисли за тях вместо мен
и за другите те ще са важни.
Бих се върнал години назад,
за да бъда безгрижен и весел.
Потопен в илюзорния свят,
който времето бързо отнесе.
ДУМИ
Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?
Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.
ПОСВЕЩЕНИЕ
Искаш за теб да напиша куплети.
Казваш: "Нали затова си лоет.
Толкова много жени са възпети -
ти не написа за мен нито ред."
Може би права си. Толкова време
моите мъжки капризи търпиш.
Животът ти с мен е и радост, и бреме,
и отговорност - както твърдиш.
Аз съм с изменчив и труден характер.
Зная това и ти сторвам поклон.
Ти ме възпираш, щом хукна по вятъра
и ме обичаш, макар ветрогон.
Някога груб съм - ти ми прощаваш.
Сприхав съм - ти отговаряш ми с такт.
Лошите мигове бързо забравяш,
а любовта ми признаваш за факт.
Всичко, което до днес съм написал,
аз от сърце подарявам на теб.
Твоя е всяка задъхана мисъл!
Всеки изстрадан до болка куплет!
http://popoezia.hit.bg/ -стихове и проза на Румен Ченков
Чудесна поезия!!!
Поздрави!
28.06.2007 19:18
А изпълнението на "Помниш ли..." е с божествения глас на Аско /щастие е да имам за приятел тази широка родопска душа/... Чу ли го вече!? Направи го пак, и пак... :))) Прегръдка от мен...