Докосване
Тя ми е дъщеря и се носи в шеметния вихър на шестнадесетата си година. Скоро след едно боледуване тя научи, че най-добрата й приятелка скоро ще се мести. Училището не й вървеше толкова добре, колкото тя, а и ние с майка й се бяхме надявали. Докато се гушеше в леглото, и търсеше успокоение под купчината одеала, цялото й същество излъчваше тъга. Исках да протегна ръка към нея и да изтръгна тъгата, която беше пуснала корен в младата й душа. И все пак, въпреки че съзнавах безкрайната си обич към нея и желанието си да я утеша, разбирах, че трябва да подходя внимателно.
Като семеен терапевт аз много добре знаех колко деликатно е изразяването на близост между бащи и дъщери, най-вече от изповедите на пациенти, чийто живот бе съсипан заради сексуални волности. Давах си ясна сметка колко лесно грижите и близостта могат да добият сексуална окраска, особено при мъже, за които емоционалното поле е непозната територия и които бъркат всеки жест на привързаност със сексуална покана. Колко по-лесно бе да я държа и утешавам, когато беше на две-три години или дори на седем. Но сега нейното тяло, нашето общество и моята мъжественост сякаш бяха организирали заговор срещу мен, за да не мога да успокоя дъщеря си. Какъв начин трябваше да измисля, за да я утеша, без да прехвърля задължителните граници между баща и подрастваща дъщеря? Предложих да и разтрия гърба. Тя прие.
Внимателно масажирах клъощавия и гръб и щръкналите плеижи, като се извинявах за скорошното си отсъствие. Обясних, че току-що съм се върнал от международните състезания по разтриване на гръб, където се бях класирал на четвърто място. Уверих я, че е трудно да бъде победен като масажист един загрижен родител, особено ако този загрижен баща е масажист на гърбове от световна величина. Разказах й подробно за състезанието и за другите претенденти, докато ръцете и пръстите ми се опитваха да разхлабят схванатите мускули и да освободят напрежението, изпълващо младия й живот.
Разказах й за един много възрастен, съсухрен азиатец, който се бе класирал трети. След като цял живот бе изучавал акупунктура и акупресура, той умееше да съсредоточи цялата си енергия върху пръстите си, превръщайки масажирането на гръб в изкуство.
— Той ровеше и масажираше с точността на фокусник — обяснявах аз, като се опитвах да покажа на дъщеря ми какво бях научил от стария човек. Тя изохка, въпреки че не бях напълно сигурен дали в отговор на думите, или на докосването ми. След това й разказах за жената, която се бе класирала на второ място. Тя беше от Турция и от дете се беше занимавала с ориенталски танци, така че можеше да накара мускулите да се движат и извиват с гъвкавостта на течност. Когато масажираше гръб, пръстите й събуждаха в уморените мускули и отпуснатите тела потребността да вибрират, да потрепват и танцуват. Тя оставяше пръстите си да се движат, а мускулите ги следваха — поясних аз, като направих демонстрация.
— Това е странно — дочуха се тихи думи откъм главата й, заровена във възглавницата. Чудех се дали бяха предизвикани от ражаза ми или от докосването?
Потънахме отново в мълчание, аз продължих да разтривам гърба на дъщеря ми, а след малко тя се обади:
— Е, и кой спечели първото място?
— Няма да повярваш! — отвърнах аз. — Едно детенце!
И аз й обясних как нежните, доверчиви докосвания на едно дете, което изследва света на кожата, на миризмите и вкуса, не може да се сравни с никое друго докосване. От нежни по-нежни. Непредсказуеми, внимателни, търсещи. Мънички ръчички, който казват повече, отколкото думите биха могли да изразят. За близостта. За доверието. За чистата любов. И тогава аз внимателно и нежно я докоснах, така както бях научил от детето. Припомних си ясно нейното детство — как я държа, как я люлея, как я наблюдавам да търси нещо пипнеижом и да расте в своя свят. Осъзнах, че всъщност тя ме бе научила какво представлява детското докосване.
След още известно време, през което нежно и мълчаливо масажирах гърба й, аз й доверих, че съм доволен, задето съм научил толкова много от световните специалисти по масажиране на гръб. Обясних как съм се старал да стана още по-добър масажист на гръб, заради една шестнадесетгодииша дъщеря, която така болезнено се опитва да прекрачи в света на възрастните. Отправих тиха молитва на благодарност, че такъв живот е бил оставен в моите ръце и че съм благословен с чудото да докосна макар и част от него.
Виктор Нелсън
se6tam se za moqta 16 godi6na dy6terq i kak tq kato malka s detskite si pryst4eta ni masajira6e vsi4ki v ky6ti i kolko seriozno gleda6e na tazi si deinost...Ima6e silno boipole i masajite i ni deistvaha neveroqtno!
Поздрави, leif!
Много е увлекателно и се чете на един дъх!
Поздрави за страхотния постинг!:)
Е, нищо, явно споделяш написаното, "много ми хареса" е меко казано.