Прочетен: 8980 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2007 07:08
Всяка вреда се компенсира с някаква полза.
У.Клемънт Стоун
Беше хижата на нашите мечти-с 10 000 кв.фута(фут=30,48см.)луксозна площ и изглед към величествен водопад от задната страна на планината Тимпанагос,близо до скатовете на Сънданс,любимия ски-курорт на Робърд Редфорд.На двамата с жена ми ни отне няколко години,за да я проектираме,планираме,построим и обзаведем.
Само десет секунди бяха нужни обаче за пълното и разрушение.
Спомням си следобеда на бедствието сякаш бе вчера.Четвъртък,13февруари1986г.деня преди деветата годишнина на сватбата ни.Този ден имаше силен снеговалеж-натрупа около 40 инча снежна покривка.Съпругата ми обаче пренебрегна лошото време и се реши на тридесетминутно пътуване нагоре по каньона от дома ни в Прово,Юта,до току-що завършената ни планинска къща.Тръгна в ранния следобед,като взе със себе си шестгодишния ни син Арън,и по пътя спряла само веднъж,за да напазарува продуктите за тортата,с която щяхме да отпразнуваме специалния случай.Трябваше да се присъединя към тях по-късно заедно с другите ни две деца-деветгодишната Ейми и най-малкия ни син Хънтър.
Първият сигнал за опасност дойде към три следобед,когато ми се обадиха от планинската служба в Сънданс.
-Има проблем с хижата ви.Най-добре елате веднага.
Не ми съобщиха повече подробности.Макар че времето ми бе скъпо,тъй като довършвах проекта на една книга,изоставих компютъра,метнах се в колата и растревожен подкарах с възможно най-голяма скорост по задръстения от сняг път през каньона.Когато стигнах в ски-курорта,директорът и екипът му ме поздравиха с мрачно изражение.
-Станала е катастрофа в хижата ви.Смятаме,че жена ви и синът ви са били там.Скачайте в снегохода ми.Да вървим.
Хижата ни се намираше близо до главната ски писта и до нея можеше да се стигне само по тесен и криволичещ планински път.Докато се движехме с безрасъдно висока скорост,високите снежни преспи от двете страни на пътя ни караха да изпитваме чувството,че лакатушим през лабиринт.На един завой съзряхме друго превозно средство,което идваше насреща ни по тесния път.И двамата шофьори удариха спирачки,докато се разминавахме,за щастие с минимални щети...След кратка размяна на информация продължихме препускането си нагоре по теснината,докато накрая в далечината зърнахме медния покрив на хижата.
Когато наближихме,забелязах жена си и сина си на алеята за коли,заобиколени от няколко души от планинската служба в Сънданс. Скочих от снегохода и се втурнах към тях,а жена ми посочи дърветата над хижата.Бях шокиран от гледката.
Чудовищна лавина се бе откъртила от планинския склон,оставяйки след себе си гигантски дървета,изтръгнати и пречупени като кибритени клечки.Отново погледнах хижата и сега можах да видя пораженията, нанесени и от лавината.За броени секунди тя бе отнесла всички прозорци и струпала тонове сняг в огромната ни всекидневна,унищожавайки подовете и съсипвайки напълно всичките ни мечти.Онова,което бе останало,бе просто празна обвивка.Мебелите,които бяхме подбрали грижливо и с любов,лежаха разбити на парчета отвън на снега.Никога няма да забравя тази сцена на невъобразима разруха.
Планинските спасители ни подканиха да напуснем бързо участъка,тъй като имаше опасност от нови лавини.Прибрахме се в къщи разтреперани,потресени и изпаднали в шок.Трябва да призная,че загубата на планинската хижа наистина ни разтърси.Месеци по-късно не преставах да се питам с какво бяхме заслужили нещастието да загубим красивия си планински дом.Защо Бог позволява да се случват подобни неща?
Историята би могла да свърши дотук.Но тогава няма да узнаете за чудото станало същия ден.Всъщност самия аз научих за него едва осем месеца по-късно.
На една делова среща мой колега ми зададе наглед невинния въпрос:
-Разказа ли ти жена ти, че тя и моята съпруга за малко не катастрофирали по пътя към хижата ти в деня,когато падна лавината?
-Не - отвърнах-Какво се е случило?
-Ами жена ми и момчетата ни били в нашата хижа в Сънданс.заради силния снеговалеж решили да се върнат вкъщи.Преди да напуснат хижата,едно от момчетата предложило да се помолят за благополучното им прибиране. Свели глави и проинесли кратка молитва,после потеглили надолу по тесния път.Твоята жена,която карала нагоре видяла моята и децата в джипа.Но когато жена ми натиснала спирачките,колата не спряла. Пързаляла се надолу по хлъзгавия планински път,набирайки скорост. Нищо не можело да я спре.В последния миг,преди двете коли да се сблъскат, жена ми извила кормилото,забивайки предницата на джипа в пряспата от едната страна на пътя,а задницата се ударила в пряспата от другата страна....фактически блокирайки пътя на жена ти.Почти един час двете се опитвали да измъкнат джипа и накрая се принудили да потърсят помощ от планинската спасителна служба.
-Това е удивително-казах аз-Жена ми изобщо не го е споделила с мен.
Посмяхме се на "катастрофата"и се разделихме.Тогава изведнъж онова,което ми беше разкрил току-що,се стовари върху мен с цялата си сила.
Ако не беше това премеждие,най-вероятно жена ми и синът ми щяха да бъдат убити от лавината!
Често си мисля за тази "катастрофа".Представям си разочарованието на жена си,когато е видяла,че джипът препречва пътя и към хижата. Виждам и жената на приятеля си,притеснена от цялата ситуация. Виждам разтревожените й объркани момчета,чудещи се дали Бог наистина се вслушва в молитвите.
Тогава всеки е гледал на случилото се като на огромно бедствие.И въпреки
това бе очевидно,че всички несъзнателно са участвали в едно чудо.
Сега вече не съдя прибързано за "бедствията",които ме сполетяват от време на време. Накрая,с натрупването на информация,се оказва,че много от тях са сътворяващи се чудеса.Когато се случват "злополуки",аз се опитвам да мисля: "Какво ли чудо ще сътвори Бог от това нещастие?"
Вместо да питам:"Защо на мен,Господи?",просто казвам:"Благодаря ти,Боже".
После чакам,докато се натрупат всички доказателства.
Робърт Г. Алън
Четвъртък, 18 Март 2010, 23:22 ч. | Нови...
Бориса: Цяла София знае, че Катрин Вачев...
Успение Богородично - 15 август
Предсказанията на Ванга за 2014 година
Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.
...................................
точно!:)
поздрав!:)))
Може и да не ти се вярва,но преди 3 години имах неразрешим проблем.Запътих се да се помоля за помощ,но като влязох в църквата се отказах.Благодарих Му за всичко.Помолих се единственно да ми се случи каквото съм заслужил.
Още ми е интересно как в рамките на два часа всичките ми проблеми се саморазрешиха...
Наводнение.Стои си един на покрива на къщата и се моли на Бог да го спаси.Минава покраи него лодка и го викат да се качи.
-Не искам,Бог ще ме спаси..
Минават още две-същата история.
Точно преди да потъне,дошъл и хеликоптер...
Нашия пак казал ,че Господ ще го спаси..Удавил се.
Изправил се пред Господ и го попитал:
-Добре де,толкова съм вярващ,така искренно ти се молих.Защо не ми помогна?
-Интересно-казал Бог-а уж изпратих три лодки и един хеликоптер...
Загадката е кое е накарало и двете семейства да излязат от опасната зона и да се занимават с катастрофата когато се стоварва лавината с пълната си сила на мястото където се щели да останат затрупани.
Вярвам че има Висша сила,която си знае работата...:)
"Много събития се формират извън човешката логика"
Поздрави!
В пълна сила се изпълняват думите от Еремия 29 : 11 " Мислите, които мисля за вас, казва Господ, са за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда! "
И Лейф, поздравявам те за коментар 14!
Вместо молитва, благодарение!
Вместо познатото егоистично и непрестанно искане, възхваляване! :)
Спокойна нощ!:)
Хубав ден ти желая.
Благодаря ти Господи,че си дал разум на мама и татко-въпреки,че им е било много трудно(младо семеиство),да ме оставят да се родя и да се докосна до красотата на живота
Лек ден. Нина
21.07.2007 23:14