Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2007 05:39 - Отново за съдбата-Въпрос на гледна точка
Автор: leif Категория: Други   
Прочетен: 8968 Коментари: 24 Гласове:
0

Последна промяна: 19.07.2007 07:08


                         Лавина

      Всяка вреда се компенсира с някаква полза.

                                                      У.Клемънт Стоун

Беше хижата на нашите мечти-с 10 000 кв.фута(фут=30,48см.)луксозна площ и изглед към величествен водопад от задната страна на планината Тимпанагос,близо до скатовете на Сънданс,любимия ски-курорт на Робърд Редфорд.На двамата с жена ми ни отне няколко години,за да я проектираме,планираме,построим и обзаведем.

Само десет секунди бяха нужни обаче за пълното и разрушение.

Спомням си следобеда на бедствието сякаш бе вчера.Четвъртък,13февруари1986г.деня преди деветата годишнина на сватбата ни.Този ден имаше силен снеговалеж-натрупа около 40 инча снежна покривка.Съпругата ми обаче пренебрегна лошото време и се реши на тридесетминутно пътуване нагоре по каньона от дома ни в Прово,Юта,до току-що завършената ни планинска къща.Тръгна в ранния следобед,като взе със себе си шестгодишния ни син Арън,и по пътя спряла само веднъж,за да напазарува продуктите за тортата,с която щяхме да отпразнуваме специалния случай.Трябваше да се присъединя към тях по-късно заедно с другите ни две деца-деветгодишната Ейми и най-малкия ни син Хънтър.

Първият сигнал за опасност дойде към три следобед,когато ми се обадиха от планинската служба в Сънданс.

-Има проблем с хижата ви.Най-добре елате веднага.

Не ми съобщиха повече подробности.Макар че времето ми бе скъпо,тъй като довършвах проекта на една книга,изоставих компютъра,метнах се в колата и растревожен подкарах с възможно най-голяма скорост по задръстения от сняг път през каньона.Когато стигнах в ски-курорта,директорът и екипът му ме поздравиха с мрачно изражение.

-Станала е катастрофа в хижата ви.Смятаме,че жена ви и синът ви са били там.Скачайте в снегохода ми.Да вървим.

Хижата ни се намираше близо до главната ски писта и до нея можеше да се стигне само по тесен и криволичещ планински път.Докато се движехме с безрасъдно висока скорост,високите снежни преспи от двете страни на пътя ни караха да изпитваме чувството,че лакатушим през лабиринт.На един завой съзряхме друго превозно средство,което идваше насреща ни по тесния път.И двамата шофьори удариха спирачки,докато се разминавахме,за щастие с минимални щети...След кратка размяна на информация продължихме препускането си нагоре по теснината,докато накрая в далечината зърнахме медния покрив на хижата.

Когато наближихме,забелязах жена си и сина си на алеята за коли,заобиколени от няколко души от планинската служба в Сънданс. Скочих от снегохода и се втурнах към тях,а жена ми посочи дърветата над хижата.Бях шокиран от гледката.

Чудовищна лавина се бе откъртила от планинския склон,оставяйки след себе си гигантски дървета,изтръгнати и пречупени като кибритени клечки.Отново погледнах хижата и сега можах да видя пораженията, нанесени и от лавината.За броени секунди тя бе отнесла всички прозорци и струпала тонове сняг в огромната ни всекидневна,унищожавайки подовете и съсипвайки напълно всичките ни мечти.Онова,което бе останало,бе просто празна обвивка.Мебелите,които бяхме подбрали грижливо и с любов,лежаха разбити на парчета отвън на снега.Никога няма да забравя тази сцена на невъобразима разруха.

Планинските спасители ни подканиха да напуснем бързо участъка,тъй като имаше опасност от нови лавини.Прибрахме се в къщи разтреперани,потресени и изпаднали в шок.Трябва да призная,че загубата на планинската хижа наистина ни разтърси.Месеци по-късно не преставах да се питам с какво бяхме заслужили нещастието да загубим красивия си планински дом.Защо Бог позволява да се случват подобни неща?

Историята би могла да свърши дотук.Но тогава няма да узнаете за чудото станало същия ден.Всъщност самия аз научих за него едва осем месеца по-късно.

На една делова среща мой колега ми зададе наглед невинния въпрос:

-Разказа ли ти жена ти, че тя и моята съпруга за малко не катастрофирали по пътя към хижата ти в деня,когато падна лавината?

-Не - отвърнах-Какво се е случило?

-Ами жена ми и момчетата ни били в нашата хижа в Сънданс.заради силния снеговалеж решили да се върнат вкъщи.Преди да напуснат хижата,едно от момчетата предложило да се помолят за благополучното им прибиране. Свели глави и проинесли кратка молитва,после потеглили надолу по тесния път.Твоята жена,която карала нагоре видяла моята и децата в джипа.Но когато жена ми натиснала спирачките,колата не спряла. Пързаляла се надолу по хлъзгавия планински път,набирайки скорост. Нищо не можело да я спре.В последния миг,преди двете коли да се сблъскат, жена ми извила кормилото,забивайки предницата на джипа в пряспата от едната страна на пътя,а задницата се ударила в пряспата от другата страна....фактически блокирайки пътя на жена ти.Почти един час двете се опитвали да измъкнат джипа и накрая се принудили да потърсят помощ от планинската спасителна служба.

-Това е удивително-казах аз-Жена ми изобщо не го е споделила с мен.

Посмяхме се на "катастрофата"и се разделихме.Тогава изведнъж онова,което ми беше разкрил току-що,се стовари върху мен с цялата си сила.

Ако не беше това премеждие,най-вероятно жена ми и синът ми щяха да бъдат убити от лавината!

Често си мисля за тази "катастрофа".Представям си разочарованието на жена си,когато е видяла,че джипът препречва пътя и към хижата. Виждам и жената на приятеля си,притеснена от цялата ситуация. Виждам разтревожените й объркани момчета,чудещи се дали Бог наистина се вслушва в молитвите.

Тогава всеки е гледал на случилото се като на огромно бедствие.И въпреки

това бе очевидно,че всички несъзнателно са участвали в едно чудо.

Сега вече не съдя прибързано за "бедствията",които ме сполетяват от време на време. Накрая,с натрупването на информация,се оказва,че много от тях са сътворяващи се чудеса.Когато се случват "злополуки",аз се опитвам да мисля: "Какво ли чудо ще сътвори Бог от това нещастие?"

Вместо да питам:"Защо на мен,Господи?",просто казвам:"Благодаря ти,Боже".

После чакам,докато се натрупат всички доказателства.

 

Робърт Г. Алън


Тагове:   Отново,   въпрос,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zari - Неведоми са пътищата Господни
19.07.2007 08:39
Бог е любов!
цитирай
2. magic007 - и от мен нещичко
19.07.2007 08:41
аз съм любителка на притчите, затова вместо коментар, в подкрепа на твоя постинг ще сложа една друга история :
Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.
цитирай
3. leif - :)
19.07.2007 08:43
magic007 -мерси.И поучително и забавно :)))))))))))
цитирай
4. longrun - Има Бог
19.07.2007 08:55
и той чува всяка наша дума и мисъл....
цитирай
5. cris55 - leif,
19.07.2007 09:07
направо тръпки ме побиват като чета...от съдбата си никой на може да избяга!
цитирай
6. leif - :))
19.07.2007 09:10
Питаш ли ма докато преписвах втората част :( Този разказ го знам почти на изуст,ама пак ме полазиха мравки :)
цитирай
7. wonder - Всичко е свързано с Всичко! :)))
19.07.2007 09:17
И... няма вакуум в природата. А молитвата е най-могъщата небесна мантра в тази Вселена.
цитирай
8. viovioi - ^^^
19.07.2007 09:25
Аз пък се озадачих.Най важния,най-съдбоносния момент е препречването на другата кола, което е забавило пристигането и предотвартило нещастието.Аз ако бях на мястото на тази съпруга най-напред щях да се разкрещя:" Благодарение на този малък инцидент с колата на нашите приятели останахме живи скъпи"!!!!! Как може да не го е споделила??Всичко друго е перфектно в този разказ. За съдбата, за бог и за доказателствата.Вярно е, като се замисли човек.Поздрави и мерси за разказа)))
цитирай
9. leif - :)
19.07.2007 09:28
Ами хората са били в шок.А и не всеки се замисля в момента върху причините.Също важен момент е било и забавянето за молитва
цитирай
10. deninosht - !!!:)
19.07.2007 09:33
Вместо да питам:"Защо на мен,Господи?",просто казвам:"Благодаря ти,Боже".

...................................

точно!:)

поздрав!:)))
цитирай
11. milionche - Аз също
19.07.2007 10:55
често казвам: "Всяко зло - за добро!". Имаме воля да променим много неща около себе си, но нямаме сили за всички промени...Поздрав,
цитирай
12. leif - :)))
19.07.2007 11:09
Поне можем да променим начина си на виждане
цитирай
13. leif - там е работота че не я е затрупала
19.07.2007 11:33
Повечето имаме навика да се молим,само ако търсим някаква изгода.А колко от нас отиват да благодарят.
Може и да не ти се вярва,но преди 3 години имах неразрешим проблем.Запътих се да се помоля за помощ,но като влязох в църквата се отказах.Благодарих Му за всичко.Помолих се единственно да ми се случи каквото съм заслужил.
Още ми е интересно как в рамките на два часа всичките ми проблеми се саморазрешиха...
цитирай
14. leif - Ами неведоми са пътищата Му
19.07.2007 11:56
Сещам се за един виц:
Наводнение.Стои си един на покрива на къщата и се моли на Бог да го спаси.Минава покраи него лодка и го викат да се качи.
-Не искам,Бог ще ме спаси..
Минават още две-същата история.
Точно преди да потъне,дошъл и хеликоптер...
Нашия пак казал ,че Господ ще го спаси..Удавил се.
Изправил се пред Господ и го попитал:
-Добре де,толкова съм вярващ,така искренно ти се молих.Защо не ми помогна?
-Интересно-казал Бог-а уж изпратих три лодки и един хеликоптер...
цитирай
15. tedimov - Изглежда, че бихте могли ............
19.07.2007 13:09
да си обясните, че по малкото зло в случая е спасило от по голямото Вашето семейство.
Загадката е кое е накарало и двете семейства да излязат от опасната зона и да се занимават с катастрофата когато се стоварва лавината с пълната си сила на мястото където се щели да останат затрупани.
цитирай
16. leif - Е това не е за моето семеиство-аз съм имал други подобни случаи
19.07.2007 13:12
Но в течение на времето обикновенно важи поговорката:"Всяко зло за добро".В случая-"интуицията" на едното,благосклонната съдба за другото семеиство...а нищо в този свят не е случаино.
Вярвам че има Висша сила,която си знае работата...:)
"Много събития се формират извън човешката логика"
цитирай
17. diamant1965 - Няма само добро и само лошо!
19.07.2007 13:50
Те винаги се преплитат и затова ,ако всяко зло е за добро,то важи и обратното-всяко добро е и за зло....Просто ние сме склонни да забелязваме повече лошото и да се оплакваме.А всъщност, в живота и в природата има някакво равновесие......
цитирай
18. mopse - Много...
19.07.2007 22:24
... хубав разказ! :) Винаги става едното за сметка на другото, всяко зло за добро, защото винаги може да бъде по-зле, така че да се научим да оценяваме малките злини, които ни се случват...

Поздрави!
цитирай
19. slavei - Хубаво свидетелство, Лейф!
20.07.2007 00:38
Този разказ - свидетелство, ясно ни показва, че ние, хората, виждаме само върха на айсберга, който е 1/3, 2/3 остават скрити под водата! Така и много от нещата, свързани с нашият живот, остават скрити за очите ни, това, което на пръв поглед считаме, че е препятствие за нас, то се оказва, за добро!
В пълна сила се изпълняват думите от Еремия 29 : 11 " Мислите, които мисля за вас, казва Господ, са за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда! "

И Лейф, поздравявам те за коментар 14!
Вместо молитва, благодарение!
Вместо познатото егоистично и непрестанно искане, възхваляване! :)

Спокойна нощ!:)
цитирай
20. ninaantonova - Вярвам в доброто,
20.07.2007 09:26
и в това, че след всяко зло, идва добро. И аз казвам "Благодаря ти Господи" благодаря, че си ми дал възможността да се родя на този свят и за възможността да се докосна до красотата както на деня, така и на нощта.
Хубав ден ти желая.
цитирай
21. leif - ninaantonova -Трябва да сме Му благодарни за всичко
20.07.2007 13:32
След няколко вчерашни постинга,ми стана криво и пак се замислих за шанса който имаме....
Благодаря ти Господи,че си дал разум на мама и татко-въпреки,че им е било много трудно(младо семеиство),да ме оставят да се родя и да се докосна до красотата на живота
цитирай
22. ninaantonova - Затова се казва, че Човек е Божие творение,
20.07.2007 14:27
и Бог му е дал възможността да види красотата на деня и нощта и му е дал Светлината и любовта Си, за да ги разпространи по света. Прав си, шанса който ни се дава е голям, но ние Хората сме особени..., и мисля, че Човека ще се справи с всичко което е пред него, и добро и лошо.
Лек ден. Нина
цитирай
23. darkanion - :)
21.07.2007 23:14
много хубава приказка, Леиф, ... ...
цитирай
24. apollon - :)
22.07.2007 21:02
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: leif
Категория: Други
Прочетен: 807254
Постинги: 95
Коментари: 1603
Гласове: 22255
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031