Никога не му казахме,че не може да го направи
Когато се роди синът ми Джоуи,крачетата му бяха изкривени нагоре и ходилата опираха в коремчето.Понеже ставах майка за първи път,си помислих,че това изглежда странно,но не знаех какво означава в действителност.А то означаваше,че Джоуи имаше вродена деформация на краката.Лекарите ме увериха,че с помоща на лечение ще бъде в състояние да ходи нормално,но навярно никога няма да може да тича добре.Първите три години от живота си Джоуи прекара в операции,шини,скоби и гипсови корсети. Масажираха,раздвижваха и упражняваха краката му и наистина,когато стана седем-осем годишен,ходеше така,че никой не допускаше,че е имал някакви проблеми. Само когато се налагаше да върви по-дълго,например в увеселителния парк или зоологическата градина,се оплакваше,че краката му се изморяват и го болят.Тогава прекъсвахме разходката и сядахме някъде да си починем.Поръчвахме си сладолед или сода и разговаряхме за онова,което бяхме разгледали и което ни предстоеше още да видим.Не му казвахме защо го болят краката и защо са слаби.Не му казвахме,че това се дължи на вродената му деформация.Не му казвахме,така че той не знаеше.
Съседските деца тичаха наоколо,както повечето деца,когато си играят.Джоуи ги гледаше и,разбира се,и той искаше да скача,да тича и да играе с тях.ние не му казахме,че навярно никога няма да може да тича толкова добре колкото останалите деца.Не му казахме,че е различен.Така че той не знаеше.
В седми клас реши да се запише в отбора по бягане през пресечена месност.Всеки ден тренираше с отбора.Работеше по-упорито и бягаше повече от всички други.Може би усещаше,че способностите,като че ли присъщи на почти всички от останалите,той трябваше да придобива с усилие.Не му казахме,че макар да може да бяга,навярно винаги ще остава на опашката.Не му казахме,че не бива да се надява да влезе в отбора.В него влизат седемте най-добри бегачи на училището.Макар всички да бягат,само тези седем имат възможноста да натрупат точки.Ние не му казахме,че навярно никога няма да успее да влезе в отбора,така че той не знаеше.
Продължи да пробягва по четири-пет мили дневно,всеки ден.Никога няма да забравя деня,когато имаше 40 градуса температура.Не искаше да остане вкъщи,защото имаше тренировка.През целия ден се тревожих за него.Всеки миг очаквах да ми позванят от училище и да ме повикат да си го прибера.Никой не се обади.
След часовете отидох до месноста,където се провеждаха тренировките,мислейки си,че като ме види,ще реши да се откаже от тазвечершната.Когато стигнах до училището,той тичаше съвсем самичък по протежението на една дълга,оградена с дървета улица.Забавих скороста и подкарах колата редом с него.Попитах го как се чувства.
-Добре-отвърна той.
Трябваше да пробяга само още две мили.Пот се стичаше от лицето му,а очите му бяха замъглени от треската.Въпреки това гледаше право напред и продължаваше да тича.Никога не му казахме,че не може да пробяга четири мили с 40 градуса температура.Никога не му казахме.Така че той не знаеше.
Две седмици по-късно,в деня преди предпоследния за сезона крос,бяха обявени имената на седмината най-добри бегачи.
Джоуи беше на шесто място.Беше успял да влезе в отбора.Беше в седми клас.Другите шестима бяха в осми.Никога не му казахме,че може би не бива да храни надежди да влезе в отбора.Никога не му казахме,че няма да успее...Така че той не знаеше.Той просто успя.
Кати Ламанкуза
10 неща, които могат да изкарат една жен...
Големите US банки показват, че все още м...
Поздрави leif!
Робърт Шулър беше казал:
"Когато сте изчерпали всички възможности, знайте едно - не сте!"
Огромна сила и мощ се крият в мисълта!
Аплодисменти за този текст!
Вярвам в това, че винаги когато говорим трябва да се замисляме за силата на думите, защото всичко което четем или чуваме повлиява по някакъв начин на действията ни в последствие, а някои могат да ни отдалечат от мечтите ни и да ни откажат от това да бъдем щастливи и сътворители на чудеса.
Мисля си, че трябва да сме глухи за всичко, което се опитва да ни откаже от пътя ни и най-вече към онези, коити ни казват, че не можем да го извървим до края ;)))
Поздрав!
Поздрави :))))))) !!!
една детелина, една пчела и една мечта.
А ако мечтата е достатъчно силна, може и бездетелината и мечтата.
Продължавайте да мечтаете, особено ти, Leif!
30.07.2007 11:21
Разказа е страхотен, защото е особено поучителен; през цялото време се сещах за думите на учителя ми по Философия, че ако си лекар и кажеш на човек, че ще умре след 6 месеца, шестицата може може да се превърне в единица, т.е. да умре до месец. И тва е така, защото просто самата смърт се набива в главата на човек, той започва да се плаши от предстпящото, мисли само за него. Предстоящото в случая е смъртта, така че постоянното мислене за нея я довежда по-рано..
А в случая (с разказа ти) ако родителите не бяха казали на сина им, че няма да може да бяга заради еди какво си, той наистина нямаше да може да бяга..
30.07.2007 20:14
Хубаво лято!!!