Страхувай се по-малко, надявай се повече;
Вайкай се по-малко, радвай се повече;
Говори по-малко, казвай повече;
Мрази по-малко, обичай повече;
Тогава всички хубави неща ще бъдат твой
Анонимен автор
Отгледана съм от баба си в Стампс, Арканзас.
Тя държеше там малък магазин и когато в него влизаха хора, известни с това, че вечно се оплакват и се вайкат, баба ме викаше, независимо какво правех в момента, и казваше заговорнически:
- Сестро, ела в магазина. Ела. - Разбира се, аз се подчинявах.
Баба ми питаше клиента:
- Как се чувствате днес, братко Томас?
А човекът отговаряше с хленчещ тон:
- Не особено добре, сестро Хендерсън. Виждате ли, всичко е от лятото. Тази жега... Направо я ненавиждам. Толкова я мразя. Кара ме да се чувствам като парцал. Изтощава ме. Просто мразя жегата, тя ме убива.
Баба ми заемаше стоическа поза, скръстваше ръце и промърморваше:
- Хм...Хм...
После ме поглеждаше, за да се увери, че съм чула жалбата.
Друг път някой от "оплаквачите" скимтеше:
- Мразя оранта. Такава мръсотия. И тези мулета- каква полза от тях?Ама наистина никаква полза. Всичко това ме убива. Не мога да смогна. Краката и ръцете ми се разраняват, очите и носът ми се пълнят с пръст. Не издържам, направо не издържам.
Баба ми отново заемаше стоическа поза, скръстваше ръце и промърморваше:
- Хм...Хм...
Веднага щом вайкащият се излезеше от магазина, баба ми повтаряше нещата, които бях чувала може би хиляди пъти:
- Сестро, чу ли от какво се оплакваше брат Еди-кой-си или сестра Еди-коя-си? Чу нали? -Аз кимвах а маминка продължаваше. - Сестро, по целия свят има хора, които си лягат да спят и никога повече не се събуждат: бедни и богати, бели и черни. - Сестро, те се надяват да станат на другата сутрин, но това не се случва. Леглата им се превръщат в погребално ложе, а завивките им - в техен покров. Какво ли не биха дали тези мъртъвци за още 5 минути в лятната жега или още 10 минути оран - нещата, срещу които онези хора роптаеха. Така че много внимавай, когато се оплакваш сестро. Когато нещо не ти харесва, от теб се очаква да го промениш. Ако пък не можеш да го промениш, промени нагласата си към него. Никога не се оплаквай.
Казва се, че човек има малко моменти в живота си, когато е податлив на обучение. Маминка като че ли не пропусна нито един от тях между третата и тринайсетгодишната ми възраст. Да хленчиш и да се вайкаш е не само безочливо, но може да бъде и опасно. Това може да предупреди звяра, че плячката му е наблизо.
Мая Анджелоу
09.10.2007 12:17
Всички тези притчи за страхотни, верни и... ние ги знаем тези неща, но не ги прилагаме. Поне аз, де. Не хленча, но на моменти се улавям, че се оплаквам от това или онова. Като погледна "отвисоко" - дребни неща, но такова е ежедневието. :))
Животът е дар. Да го обичаме повече :)
09.10.2007 15:11
Т.е., да не си губим времето в хленчене...:) А да изживеем живия живот...пълноценно...
Повече позитивизъм и желание за промяна трябва :)
Разказът е много покзателен. За това как можем да променим отправната точка на мисленето си и да осъзнаем невидимото от нашата житейска позиция.
Защо ли смятат хленчещите, че се разтоварват като го споделят с друг подобен на тях. Мисля дори че повече ги обзема тази параноя. Констататори много, тези които се нагърбват да оправят нещата са малко:)
09.10.2007 21:49
(наистина неприятно нещо, и пагубно за хленчещия освен това), но не съм съгласна да се поставя под един знаменател с оплакването. на всеки му се случва да я "закърши", да му се струпат проблеми все едно някои го е проклел, или да изпадне в депресия. какво по-лечебно има в такъв момент от това да споделиш с приятел- т.е. да се оплачеш? да му поплачеш на рамото дори? облекчението, което носи тва, ни зарежда с нова енергия и оптимизъм. и по-лесно ги борим проблемите.
мисля че оплакването си е много човешко и полезно нещо :)
със здраве :)
ВСЯКО НЕЩО ВЪРХУ КОЕТО СЕ ФОКУСИРАШ СЕ УВЕЛИЧАВА И РАЗШИРЯВА"
Лайф,това е закон от древноста,това може да бъде страх и той се превръща в реалност.Това може да бъде любов и ето тя се сбъдваНашите мисли са много важни за живота ни и този разказ го потвърждава.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
Тази пролет я гледах и на българската сцена под името "Последни поръчки" - горещо я препоръчвам:))
Важен е начина по който гледаш на нещата и дали можеш да погледнеш от различни ъгли? Естествено, че не винаги може да бъде позитивен, но дори и да се виждаш неспособен в даден момент да се справиш с дадена задача, не е нужно да редиш ред сълзи, ред сополи. Понякога може да извикаш и една думичка на помощ: "Оле", както казват испанците или "майната му" по нашенски и да не се примиряваш естествено с това положение, а да търсиш начини за промяна.
:))
... та нали аз сам го издялах от дървото на живота си...
Много хубава история!
Бъди щастлив:)))
....хмммм....мисля си - всички , които стигаме до края на текста сме хора отдавна преборили се със стермежите на отрицание , оплакване и визиране на други(хора, събития) като причина за стеченията на съдбовните пътища...
....или може би не съм пораснала достатъчно , за да открия урока за мен в това послание....
...надявам се да не е едно простовато"нравоучение" - със "сестро....еди кво си....брат еди що си...."
абе с две думи:
"обичайте се!"
.....и ако мога да го допълня....
- и обич ще ви се даде!!!....
благодаря ти приятелю и много любов ти желая и на теб
хленченето е адски дразнещо,има хора, които целият си живот прекарват в хленчене,вместо да направят нещо,за да променят живота си,да го направят по-добър за тях самите........той изходът е там някъде,въпросът е дали дърпаш или буташ.....
поздрави! добър постинг :)
Хубав ден ти пожелавам
Е, чета го с голямо закъснение, ама аз от днес/нощес се включих. Явно сте готини хора в тоя форум, да не бера страх с изненадващото си, за мен самата,решение да си отворя блог.
Поздрави!