Това е най-голямата истина която съм чел някога!....

дано човека заради който го пуснах да го прочете.

И е истина! Поздрави!:)

Винаги съм се чудела как откриваш точно това, което ти трябва :)
Страхотно е!
Поздрав и от мен! :)))

доколко е професионално изпълнението!
Но разбира се и в двата случая се СВИРИ на виолончело!!

"Няма два различни процеса"-и когато вече сме се "научили",правим ли нещо,продължаваме да се учим...

Човек се учи докато е жив!
Няма съвършени хора, които да знаят и могат всичко!
Процеса наистина е един - учиш, учиш и така цял живот!
Поздрави за поста! :)

Накара ме да се замисля върху казанато и... да така е. =).

Много добре е написано .... Ах простите истини са толкова красиви, а ние често сме толквоа слепи за тях!

Мерси за поста. Радвам се че го сподели с нас :)

да живее. Тъкмо си мислиш, че живота те е сблъскал с почти всичко и те връхлита следващото, на което се чудиш как да реагираш!

Добър постинг - точно като за 13 петък :-)

Аз мисля че първия процес"уча се да свиря" не означава че свиря.Едва когато се науча да свиря, отивам и правя концерт.Хората няма да дойдат на концерта ако знаят че аз все още се уча...Нали казват виртуоз, или този е ученик на маестрото.Единия се учи, другия вече го знае.Така е като щафета е.Не съм чувала за този мислител Дж.Холт.А човек не се учи цял живот.До определена възраст създава база която надстройва.Понякога базата е в генните ни.Знания натрупани от нашите предци, кодирани и предавани на поколения.Трудно някой ще ндскочи боя си.Колкото и да учим някое наследствено обременено дете на нещо, ако няма код в гените си,нашта кауза ще е безсмислена..Поздрави))))

ами ако свириш на ум...:)И за наследствено обременените не съм съгласен-да ги изхвърляме ли?
Каква е възръста,когато вече сме научили всичко...как гените определят по какъв начин ще ни протече живота и как ще го използваме?Генетично ли ни е заложено да обичаме,или мразим и колко наистина го умеят?

стихотворението от социализма -
Миньор е моят татко,
миньор ще съм и аз.

Талантът е съчетание от дарба,воля да успееш и подходящи условия.Другото е расизъм.

права съм и го знаете.Генетичната информация е най-ценното нещо с което идваме на този свят.Да тя ни определя пътя.И ни е генетично заложено да свирим,да танцуваме,да пием, бъдем хуманни или да убиваме.Всичко носим в нас.И дали ще го развием и усъвършенстваме е въпрос на условия.А примера с миньора е проява на лош вкус.Поздрави и лек ден на всички)))

Джон Холт може да не е мислител,но е прав!Тук не става въпрос за гени,просто човек наистина се учи докато върши нещо.Дори и никога да не успее да го върши на професионално ниво,поне се научава докъде се простират възможностите му.Поздравления за постинга life!

перефразира по друг начин "Животът е това, което се случва докато правим планове!"
Ако ме разбираш правилно :)

с опита и тренировката се усъвършенстваме и в развитието на този процес всъщност може да се каже, че правим въпросното нещо :) аз пея от 11 години и все още не мога да кажа, че съм научила всичко за пеенето, тепърва има да уча...

че си се научил как да живееш правилно и ето че отново изпадаш в ситуация с която не знаеш как да се справиш и започваш да се учиш отново и отново...Винаги сме ученици.А живота е учителя.

Има нещо хептем шантаво в разсъжденията ви ,и аз чувствам, че падам под нивото си като ви чета>>>И съм чао>>>>>>

Като си с такова високо мнение за себе си и за да не си падаш под нивото, стой си в облаците! Твой проблем!
Но да налагаш мнението си е също проява на лош вкус!
Всеки по някакъв начин е прав в разсъжденията си.
Не е задължително да се съобразиш с тях, но не си господ, за да съдиш!
Леиф, сори!

хептеН, а не хептеМ.

Ние се научаваме да вършим нещо, докато го вършим- съгласна съм и е абсолютно верно.
Но пък се сетих и за едни виц от миналото- за едни луди, дето казваха- като се научим да плуваме, обещаха да ни пуснат и водата в басейна :))

Дали се учим на любов,докато обичаме или се учим на мъдрост от болката,която изпитваме...
Винаги има още нещо...
нещо,което да научим..в движение!
:))
Хареса ми-идеята,която си вложил!
Поздрави!!

kassandra :))мерси,винаги има още нещо
magic007 вица е точно на място :)
obyrkana-така е живота непрекъснато ни изненадва с нещо.:)

nadagr -)примера с миньора е много добър.Развесели ме...

От тях зависи примерно цвета на косата и очите,тена,възможноста за ел. импулси в мозъка.Но не съм чул някой да е имал гени на хирург,космонафт или например хакер..това е избор и се учи.

започваме от "свиря безумно лошо", достигайки степен "прилично" :) Е, така става, когато приемаме думите буквално :) Но е вярно, че най-добрият учител си е практиката!

Понякога колкото по-дълго вършиш нещо, вместо да задобряваш, ставаш по-посредствен. Особено в изкуството, но не само.

От самочувствието ,че вече сме научили нещо и приемаме това като завършен и необратим процес

интересното е, че преди да тръгнеш да се учиш да вършиш нещо, трябва да си се научил да учиш. Представи си тракторист, в ръцете на когото слагаш виолончелото (или пък в моите ръце :D) Ако човекът НИКОГА през живота си не е имал досег с подобно нещо или не се е потапял в атмосфера, насърчаваща придобиването на съответното умение или знание, тогава би бил особено безнадежен случай. В същото време децата са особено поддатливи на развиване на умения, но това е тъй като те самите не осъзнават все още себе си като нещо (докато трактористът възприема себе си като тракторист, аз възприемам себе си като музикален инвалид). Смятам, че човек е способен да МАНИПУЛИРА себе си и да накара себе си да вярва, че е добър в нещо, което действително би повишило шансовете му да стане добър в това нещо или поне ще изкриви субективната истина в негова полза :)

Представете си друг случай-човек които може да "прави любов",попада на друг с различни предпочитания в леглото.Този който може,няма ли да продължи да се учи.........въпреки че вече се е научил?