За съдбата           

"На всеки му е писано,но зависи кой,как ще го прочете"-тези думи,казани от възрастен човек,ме накараха да се замисля за съдбата.Съществува ли изобщо?Доколко можем да и влияем и да я променяме?Как дори една дума или действие,дори от хора които не сме и помисляли че съществуват,могат да променят настоящето и бъдещето ни...

Преди време едно определение за съдбата ми се запечата в главата:

Да си я представим като река.Ние сме като в бутилка,пусната да плава по нея.Не може да променим коритото на реката,нито бързеите,водопадите й,завоите,които прави.Но какво ще правим в бутилката,си е почти лично наш избор.

Дали ще се смеем или плачем,кой ще си поканим на гости,на кои пейзажи ще обърнем внимание...Ако се смеем или плачем прекалено силно,може да разлюлеем бутилката и да забавим или забързаме движението й.От тук пък може да срещнем,или да се разминем с други бутилки,пуснати по същата река.Ако я напълним със сълзи може да потънем преждевременно.Ако пък я разклатим много от смях-колко му е да се разбием в някой речен камък...А може би и това е предопределено...

Преди около месец ми се наложи спешно да отида до Стара Загора.Беше ми много скапано и не ми се шофираше.Обадих се на познат с такси да дойде да ме вземе.Първо-човекът доста се забави-ядосала го приятелката му и се разправяли по телефона преди да потегли.По средата на пътя спукахме гума.Оказа се че ключовете и крика не стават за нищо.Загубихме повече от час,докато ги "побългарим",сменим гумата и потеглим.След няколко километра попаднахме на верижна катастрофа.Камион беше навлязъл в насрещното платно и беше помел два автомобила.Попитахме кога е станало това.

-Преди около час и половина.

Щяхме ли и ние да сме на това място в този момент,ако не беше тази поредица от "случайности".Съвпадения ли бяха и закъснението и пукането на гумата?За добро или за зло се потяхме и ядосвахме на пътя?Кое беше предопределило пострадалите при инцидента да са точно в този момент,на това място-сервитьорка,която ги е забавила със сметката преди да тръгнат ,или опашка в някой магазин по пътя с бавна касиерка и тромав клиент,или пък липсата на такива...

Случайно ли е всичко?

Ето и една друга история.Не знам доколко е вярна но е много показателна:

Един симпатяга,който не вярвал в съдбата отишъл при врачка да му гледа за бъдещето.

Жената го предупредила да внимава много на точно определена дата.Човека много настоявал да научи защо.

-Ами на тази дата виждам че ще те сгазят коне и ще загинеш.

Надсмял се нашия,но като приближила датата се сепнал малко.Решил да не предизвиква съдбата и да си стои в къщи.Сипал си едно питие и подвикнал:

-Жена слагаи салатата,че днес ще се мре..

Както си седял,картината от стената паднала и му разбила главата.На нея имало пейзаж, а в далечината-карета с два коня..

Съдбата обича да се шегува:))
По пътя към предопределението обаче ние определяме правилата:))
Защото имаме избор..

:)

А дали просто ни се струва така...

но са доста тежки и затова ги пропуснах...а веднъж заради едно спонтанно предложение за кафе,така се завъртяха нещата,че още ми държи влага..:))))))

Темата е много обширна и дискусионна!

Убедена съм и вярвам, че дори
предопределени са мойте дни!
Да! Творец на своя си живот съм и актьор,
но...воден от най-добрият Режисьор!

Така, че колкото и да ни се иска да сме независими, не всичко зависи от нас...има и една друга по-висша воля, която стои над нашата...и ни казва: " Моите помисли, не са като вашите помисли " и още " Мислите, които мисля за вас, казва Господ са за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда"

Ние сме просто актьори в общ театър и дори не знаем сценария.Доста импровизираме и променяме развитието,а какъв ще е завършека-само режисьора знае

Ами веднъж изненадващо ми звънна приятел с когото не се бяхме виждали от месеци и му предложих да пием кафе в едно барче.Да ама на човека нещо му се обърка и не можа да доиде същия ден.Докато си го чаках компания идиотчета побъркаха направо сервитьорката.Не издържах и ги разкарах.С момичето се познаваме отдавна,доиде и седна до мен.Разприказвахме се и ми каза ,че преди малко е скъсъла с приятеля и,щото не дошъл отново да я види и т.н.Каза,че и се купонясва и след смяната на нощен бар ама няма с кой.Е естествено си предложих компанията.Добре си прекарахме и се оформи и идея за продължение в някой хотел.Да ама по едно време започна да си излива какво е търпяла в предишната връзка,а аз я попитах:
-Ами защо не си запазиш само хубавите спомени.Не ти ли липсва в момента.
Момичето ревна и й дадох телефона да му звънне-е момчето дойде да я вземе.Да ама аз на свой ред като останах без компания,вдигнах мерника на танцьорката-голяма симпатяга.Две три питиета и кацна до мен.Вика:-К`во зарязаха ли те?
Обясних и набързо ситуацията и какво съм казал накрая.Сладураната се учуди защо пък не съм се възползвал от ситуацията-Ами точно за това,защото щеше да е възползване.
Е с нея продължихме в хотела.Ходихме почти две години.Дори мислехме да се съберем.Хубаво си изкарахме,ама веднъж нейна приятелка се припознала,че ме е мернала с друга в хотел.Мале,такава ревност не бях срещал дотогава.Видях и другата страна.Добре че се получи така...та виж докъде може да те доведе едно предложение за кафе.А сервитьорката е тук в блога-може да потвърди историята...тези дни пак мислим да купонясваме някъде
Ха случката беше също на петък 13-ти

вече не вярвам в случайностите.В неприятностите също,защото във времето се оказва че са за добро

твоята история за гумата ми напомня една история, която е свързана с неумението ми да гася фаровете на колата... беше същото - тя не запали, моткахме се 30 минути, докато я оправим и после ми се наложи да спра, защото бяха блокирали движението, заради тежка катастрофа... преди 30 минути... има подобни събития и случки, но те са, за да ни предпазят, за да ни напомнят, за да ни накарат да продължим да вървим напред, но да търсим онези неща, които са толкова малки, но важни провидения и които ни подсказват всичко, което предстои да ни се случи.
Аз също не вярвам в случайните неща - просто, защото тях ги няма ;)))

вероятно всеки може да разкаже по някоя такава случка- аз закъснях с 5 мин за едно място, бях адски ядосана на едно телефонно обаждане , което ме задържа, но път през това време там имаше престрелка и убиха човек.....можех и аз да бъда там вероятно, ако.....в такива случаи си казвам ,че това не е случайно, а всичко е предопределено.Има една хубава мисъл- всяка случайност е осъзната форма на необходимост- а иначе на мен петък и 13 число винаги ми е вървяло

на мен съдбата направо ми се подиграва...
и аз имам чувство, че просто вървя на някъде, без да имам предствава накъде.. просто следвам пътя, който тя е начертала...
и ако това ...или онова по пътя не се бяха случили...
низ от случайности..
.уж случайни...
нямаше да е това сега..
знам...
поздрави!

Надали аз съм точният човек който да говори по тази тема, предвид крткият ми живот и липса на опит, но пък ми се прииска да изразя мнение. Аз лично не вярвам в съдбата, или поне не ми се иска да вярвам. Вярвам че всичко е поредица от случайности, никой нито нищо преди това не е предопределило какво ще стане в даден момент, на дадено място. Просто случайност. И ние, с нашите действия, можем да предопределим, малко или много, тези случайности. Казвам че ми се иска да вярвам в казаното, защото в противен случай, се чуствам безсилен, живота става безинтересен при факта че си имаш съдба и не можеш "да промениш курса на реката". Обсъждал съм тази тема с много хора (нещо като една от болните ми теми е), но никога не съм срещал някой който да ме убеди че е прав или пък аз него....

В Китаи например тази комбинация се смята за щастлива.Добри или не чак толкова неща,ни се случват непрекъснато,разликата е че на тази дата се запомнят за по-дълго :) Сега да ми са пооправи главата от снощния купон и ...ще си допълня равносметката,дали ми е на късмет :))

да срещнем някой човек и той да се превърне едва ли не в центъра на света. А след време може да се случи да поискаме никога да не сме го срещали. Но и много хубави неща се случват случайно.
Във връзка с приказката "Всяко зло - за добро.", ще ви разкажа как една моя позната срещнала бъдещия си съпруг. Нейна приятелка отдавна я карала да ходят на езда. Тя най-накрая се съгласила. Но още на първата тренировка паднала много лошо от коня и си счупила крака. Откарали я спешно в Пирогов. Анестезиологът на опецията я харесал, както се казва от пръв поглед. След като я изписали от болницата започнали да се срещат. И са заедно вече повече от десет години, имат прекрасна дъщеря - хубава като тях. Да са живи и здрави!

Никога не съм вярвала в случайностите.Скромният ми 24 годишен живот, все от случайности бива преобръщан на 360 градуса.На пръв поглед случайности, но след втори и трети разбирам,че не са.Вярвам в съдбата.

Уж всичко става хаотично,а след пълното завъртане на случайностите,пак продължава в същата посока..

Точно така е :)

Ако се беше съгласила да иде по-рано на езда,щеше ли да срещне точно този "мъж на живота си"

Явно е трябвало да се стане точно тогава. Нека да има повече случайности в живота ни. Някои от тях навярно ни водят по най-правилния път или дори пътечка:))

Като се замисля ...."Всички пътища водят към Рим"
Само че от къде ще минем и дали ще си отнесем боя по пътя,или ще се забавляваме-може би това донякъде зависи от нас

Ясновидството е мисловна проекция на бъдещето,породена от деиствия и събития в миналото и чувства и мисли в настоящето...

А ако имаш "визуална памет",картините не са проблем
А това е най-точното определение,давано от самите ясновидци.Както и виждането на неестествени промени в настоящето,от изкуствена чужда намеса в близкото минало

......Стигнал и най-малкия брат до кръстопътя.На камъка пишело:
-Ако тръгнеш по левия път,ш`та таковаме,ако тръгнеш по средния път,пак ща таковаме,ако тръгнеш по десния-същото.
Върнеш ли са назад пак ща таковаме.Замислил се юнака,а зад камъка се чул глас:
-Решавай по-бързо,че още тук ща таковаме...
Така че понякога и умуването не помага :)

нашите ръце! И няма случайни неща... За всяко нещо има причина. Много често се чудим защо се случва едно или друго... Може би трябва да се замислим, а не да махнем с лека ръка и да обвиним съдбата, че ние сме й подвластни и нямаме избор в случая. Може би едно нещо, което ни се случва е предупреждение за друго... Затова е редно да обръщаме внимание на подробностите и да търсим причините, доколкото ни се отдава това...

се случават случайно и то по случаен начин!

за съдбата - Едип видял Сизиф да бута камъка и му казал:Що буташ тоя камък,като пак ще се търкулне надолу?Сизиф му отвърнал:Я си...майката.

Няма нищо случайно в нещата, които ни се случват. и най-дребният факт си има своята дълбока причина. На всичко трябва да гледаме със спокойствие, но това е доста трудно. И нашите решения са от значение, защото определят как и за колко време ще стигнем там, накъдето ни насочва съдбата. Едното не отрича другото, просто двете се допълват.

обяснението, което ясновидците са дали сами за дебе си, което означава че ак осе научим да се вдлеждаме и да виждаме правилно нещата - всеки един от нас може да стане ясновидец... :)))
Малко стряскащо, но все пак - оптимистично :)))

Всичко,над което умувате е описано в една много дълга и много интересна поредица от руския учен Лазарев-“Диагностика на кармата”.Там ще намерите всички или поне почти всички отговори,които търсите.И ще откриете много интересни неща за живота по принцип.

"Лазарев пише за първата си книга...като написал ръкописа и дал на няколко приятели да четат по някой и друг лист от него. До един те му върнали листовете и казали, че не е написано като хората, редакция му трябвало, нищо не се разбирало.
Той се молел няколко вечери над листовете и, без да пипне нищо по тях, ги върнал на четците.
Те го поздравили, казали, че ги е преработил перфектно и са отлични. "-С Кашпировски, Чумак, Золотов, Верищагин, Норбеков, Висарион... си приличат прекалено много.Затова не бих препоръчал книгите или DVD-тата,освен ако някой не иска да си променя напълно начина на живот

Ама според мен е доста гадно и страшно,да знаеш какво ще се случи....а и в личен план ще е скучно,ако я няма изненадата:)))

Ами за мене е нещо доста сложно...
Защото мислите ми (и заключенията) ми си противоречат. Не знам как точно да се изразя но..
Някои не вярват в съдбата, вярват, че сами си градят живота, както си искат. Но какго градят? С мисъл, казвам аз, защото те са които решават какво да направят, те са които казват "Сега ще ида до магазина", "Утре ще ида на дискотека", "Ще започна еди-каква-си работа". Общо взето - наистина те градят съдбата си.
Свързано с християнската религия обаче, или както си искате го наречете, ако искате си представете образа на самата Съдба - тя е (или "той" -Бог) който ни кара да имаме тези мисли.
А от друга страна - Нашите мисли (тва е лично мое мнение) идват, до 50 процента като продължение на неща, които знаем от миналото. Т.е. - миналото определя какви сме, а какви сме отпределят мисленето ни.
А ако каквото ни се е случило, каквото сме видели, прочели, чули, и т.н. е работа на съдбата, то, каква е ролята на градящия-сам-съдбата-си ?
......
...............

50% от миналото,още 48-49%от думи и деиствия на хората покрай нас...Също и тяхната съдба зависи много от нашите постъпки.В природата нищо не е изолирано,дори точно обратното-всички сме прекалено много взаимосвързани и зависими един от друг

за това съм мислил - че ние също променяме живота на другите хора... Понякога към по-добро, понякога къп по-лошо. Зависи от нас.
:) Или от тяхната съдба (или нашата)..

Ако приемем че Бог е навсякъде около нас( http://leif.blog.bg/viewpost.php?id=71271 )и определя съдбата ни,то тогава другите за нас са Бог и ние сме това за тях...То и в коментар 28 и 30 имах нещо такова в предвид,че щом от деиствия и постъпки на хора около нас може да се предвиди бъдещето...то и от нашите,може да се определи част от тяхното

но пак ще се помъча да философствам.
Защото и за ясновидството съм мислил.
Сега прочетох всички коментари, леиф, защото ме провокира последния ти коментар. Ама не ми се чете повече :) и пк ще изкажа мнение за "Бог е навсякъде около нас". И пак не знам дали ще се изразя правилно...
Да приемем, че Бог е навсякъде около нас, че дори и в нас. Че може да чете мислите ни. И знае миналото ни. На всеки човек едновременно. И като създател на света, и определящ съдбата ни.. Ами той, разбира се, че ще знае какво ще ни се случи. И мисля така защото.. (малко ще ми е трудно да го обясня...): ние живеем заради другите - другите хора ни шият дрехите, другите хора са измислили интернета, електричеството, учим в училище точни науки, но други хора са ги измислили преди нас, четем книги, но те са написани от някой. Което искам да кажа е - ако го нямаше даден човек, щеше да се наруши баланса на света, щеше да настане апокалипсис (не ме питйте как съм го измислил). Както прочетох по-рано днес, [ хах, :D може и от този постинг да е било ] някои вярват, че дори прашинката има място на този свят. Просто защото е Божията промисъл...
Та, може ли човек да гадае какво ще се случи? Ами мисля, че може - ако познава достатъчно добре нрава на тои, който иска да гадае, и поне най-близките около него, средата в която живее, средата в която общува. Но мисля, че всичко трябва да е твърде добре познато на ясновидеца. Той също като Господ ще трябва да знае мислите на хората, за да разбере техните постъпки. Но само познавайки мислите на един човек никак не е достатъчно - той не живее сам. Около него има много хора, хора, които могат да променят линията на мислите му. И той техните.
Но ако всичко което мислим е продиктувано от Господ? Даже това, което пиша в момента, и това което четете в момента - то дали е такова - съдбата ми да е била точно в този момент да пиша тези думи, а вие точно в този момент да ги четете :)...
Нещо такова, надявам се сте ме разбрали. Естествено няма да се сърдя, ако нещо (или всичко) не ви е допаднало, просто исказвам моето мнение...

Много добре се изрази.Всичко и всички сме взаимосвързани...Проблема на обществото ни е че се разделя на големи групи с тесни интереси и не проумява връзката с останалите...а тази връзка е реална и когато нараняваме или помагаме на някого,би трябвало да си я припомняме...За апокалипсиса-ами ел.импулс в някоя главичка би могъл да го предизвика в течение на времето(теорията на хаоса).

Казваме съдбовен ден,съдбовна среща,или просто ...съдба.Ако погледнем думата и отделим корена "съд" което знаем какво е и ба/ща/, се получава нещо което можем да ттълкуваме като: така ни е отсъдено от бащата.Или нашия създател.Значи определено е.Какво мислите за тези мои разсъждения? Ако бащата е цар, сина му е принц.Ако бащата е черен,сина му също.Ако бащата е в затвора, много вероятно и сина там да се отзове. Ако си роден в Нова Зеландия, ще живееш в ледена къщичка.Ако си роден на Екватора, ще пътуваш с камили.Ако си син на Р.Абрамович ще живееш охолно,ако си син на просяк, ще просиш.Е това си е съдба.Има я.

а аз винаги съм се чудела, защо животът ми е толкова интересен - то било, защото не съм си развила способностите...ясновидските де...ама само тях :))))
Поздрави и усмивки

казват, е скрита форма на необходимост.

А Съдбата, въпреки, че е предопределена -
тя винаги дава избор. И изборът зависи единствено и само от нас...

За "благостта" на съдбата, ако можеш да й се насладиш:))

Тази случка е многозначителна. Не само за Съдбата, а и за отношенията между хората. Включително йерархичните. Между "доайена" и "следовниците", между "майката и дъщерята".

По ирония на съдбата съм родена като "Пипи дългото чорапче": с майка - лекар (разбирай ангел) и с баща - негърски крал (разбирай националист, действащ по принципа моя остров - България:))

Аз се родих като нещо "средно". И баща ми на 14-годишна възраст "изчезна" от живота ми (нашите се разведоха). Но остана майка ми - и ангелоподобният й начин на живот. Не се присмивам.

И до сега имам двама ангели-пазители (поне в лицето на родителите ми). Единият все още жив - майка ми. Другият "мъртъв" (но не по-малко жив в мен).

Та, на въпроса. Майка ми - като всеки ангел - ме изтръгна от "безметежното" ми съществуване на Учител. Трябваше да я следвам. Майка ми е лекар. Та и аз (в някаква степен, и брат ми) трябваше да се занимаваме с медицина. (Тук иронията е особено голяма, но простете ми, няма да Ви занимавам с последващи събития!) Така в продължение на години аз се занимавах, изучавайки и по-малко прилагайки, алтернативна медицина (китайска). Точно за това иде реч.

С майка ми, която ме влачеше на подобни мероприятия, трябваше да пътуваме за Банско. Не си спомням точно годината. И едва ли това има голямо значение за Вас. Но...

В учеречения ден, както си му беше мястото и времето, ние се озовахме на сборния пункт. Имаше някакъв уреден транспорт. Очевидно - недостатъчен. Едната наета маршрутка замина, а ние останахме "висящи". Майка ми държеше да й се окаже внимание - беше една от най-старшите. Имаше мерцедес - символ на престижа? Майка ми се надяваше да я поканят там. Но не би. Хората се групираха по друг начин (да им се сърдим ли?) Проблемът за егото й - че в този "Мерцедес" беше поканена една от нейните "ученички" (точната дума е "чирак", но нейсе). Майка ми ужасно се обиди. Набързо ме нафутурляса, че не съм била "пробивна" и "инициативна". Междувременно се уточни, че можем да пътуваме с друга кола - не толкова луксозна, а при това и все още на ремонт.

Прибрахме се вкъщи. Нямаше смисъл да висим на стоянката. Уговорката беше да държим връзка по телефона. Отново бях изкарана виновна, че не правя необходимото. Че не съм се свързала, направила...? В един момент изкарах майка си и мен на една от възможните "спирки". (gsm-ЪТ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА НЕ ОТГОВАРЯ). Разгеле, след много комуникация, взаимни и не дотам взаимни обвинения, се "скачихме" с шофьора (уважаван млад, макар и нетрадиционен лекар и неговата приятелка.) Пристигнахме в Банско с "огромно" закъснение. Майка ми все още се чувстваше "зле" - незачетена, разтъкавана и т.н.

При сядането ни на масата (трапезата), преди "същественото" събиране на "традиционните медици", се оказа, че "Мерцедесът" още го няма. Разликата в тръгването ни беше между 3-4 часа. Разпространяваше се вече слуха за претърпяна катастрофа.

Вкиснатата физиономия на майка ми почна да се просветлява. Не ме разбирайте неправилно! Обичам майка си и изключително я ценя. Само и до сега не разбрах защо когато се появиха "момичетата" от мерцедеса тя трябваше да им каже:"Радвам се, че не бях на Вашето място". А тя искаше да е там! Но Бог я пожали: защото нямаше да изтърпи травмата. Ако беше на тяхно място. Изкълчена шия или други, вече забравени от мен диагнози, щяха да я вкарат в инвалидна количка.

Не съм сигурна, че и досега е разбрала какво й "спестиха" тези момичета. Но и тя не ми спести "конското" и това да се чувствам "полу-човек" заради невредността си.

Така че както са "неведоми" пътища Господни, така могат да имат и по-голям отзувк, отколкото единственото оцеляване:))

С уважение към компанията

Метафората с плаващата в реката бутилка е чудесна, защото много точно отразява какво е съдбата: тя е синтез на Необходимото/бутилката/ и Случайното/реката/.

Не можеш да избягаш от съдбата си,нито да я промениш,но поне можеш да опиташ.Поне аз съм на този принцип.

Асоцияцията с река ми хареса.Аз направих и една друга.Може би съдбата на всеки представлява и свещ,но само ние можем да преценим дали да я запалим,или не.Колко да гори.Дали да я оставим да изгори бързо и до край,или пък да я загасим със сълзи... Поздарви!

Съдбата я сравнявай със звездите - На нея й е все едно кой си ти и къде си.
Щурчето от "Приключенията на Буратино".