Вината е гняв, насочен към самите нас – към това, което сме направили или пък не сме направили. Негодуванието е гняв, насочен към другите – към това, което са или не са направили.
Процесът на вина и негодувание е един и същ :
1. Изградили сме си образ, който ние и другите трябва да покрием. ( Образ, съставен от всички забрани и изисквания, които сме научили или създали за собственото си и на другите поведение. )
2. Емоционално изискваме ние или другите да покриваме този образ.
3. Ние или те се проваляме в покриването на изградения от нас образ.
4. Преценяваме “противоположното действие “ като погрешно, лошо, злонамерено, непочтено и т.н.
5. Разстройваме се емоционално – ставаме злостни, отчуждени, обидени, враждебни, войнствени, заядливи, свадливи, сприхави, злобни, обидчиви, раздразнителни, сърдити, начумерени, ожесточени, ядосани, нервни, вбесени, разлютени и т.н. и т.н. Ще поставим всичко под общия знаменател “ разгневени “.
6. Приписваме някому вината за емоционалното си състояние – или ние, или те са го причинили. ( Съдията произнася присъда. )
7. Бързо изпълнение на присъдата. Ако обвиняемите сме ние, насочваме гнева към себе си, изпитваме съжаление, угризения, срам, разкаяние, виновност, чувство за провал – ще наречем всичко това вина. Ако грешникът, излъгал очакванията ни, е някой друг или нещо друго, а не самите ние, тогава призоваваме нашия гняв, злоба, ревност, подозрение, злост, алчност, лакомия, завист, възмущение – всичко това ще наречем негодувание. Тъжният факт е, че независимо дали обвиняваме себе си или тях, ние изпитваме болката. Но това не се взема предвид, или поне не за дълго.
8. Всичко това продължава през определен период от време с определената сила. Никакви отмени на присъдата, никакви обжалвания – възможно е намаляване на срока за много добро поведение....                                                                                                 
                                                                                            Питър Макуилиямс

 

Голям подвиг е да вършиш това , което трябва , а не това което искаш...

Ние избираме как да се чувстваме във всеки един момент,вярвам в това,и винаги сме в състояние да променим тези си чувства,достатъчно е само да сменим гледната си точка!Поздрави!

Ами мисля,че почти всички се сблъскваме с тях.Едва ли има човек,който да не е изпитвал вина ,гняв, съжаление...Но рядко се питаме за причините,които пораждат тези чувства...и как да ги преодолеем.

А защо аз предизвиквам гняв и негодувание у другите, но не изпитвам никаква вина?И даже избягвам да се замислям за да не си усложнявам живота! Поздрави)))

Обикновенно това е хамелеонщина (егати думата).
Аз го разбирам по така - не всеки път можеш да вършиш това което искаш , защото трябва да свършиш правилно нещата , а това често поради човешката душа не са две еднакви неща , за съжаление !

"Когато белият човек в Африка случайно погледне в очите някой местен и види в тях човешко същество/ а главното му занимание е да избягва това/, чувството за вина , което отрича, изкристализира в яд и той замахва с камшика". - Дорис Лесинг
Поздрави за тази толкова комплицирана и важна за човешката емоционалност тема!

Въпреки сериозната тема, се смея със сълзи на очи!

Ние хората освен разум имаме и чувства! Така, че емоциите неминуемо ни завладяват в определени моменти! Просто е неизбежно!
А какво значи да вършиш правилно нещата? От гледна точка на кого или кое? Когато нещо не зависи от теб, излишно е да се затормозяваш! Такива са наложените норми!
Вината - виж това е друго нещо. Стига човек да иска, там може да коригира нещата и да отмие това чувство за вина и да успокои духа си. Но има хора, на които им е под достойнството да си признаят вината и тогава този гняв ги разяжда! А когато това продължи повече време, тогава идват всички останали състояния като раздразнителност, лесна обидчивост, с една дума целият свят му е крив!

leif, както винаги-точно попадение!
Поздрави за поста! :)

да коментирам само ще кажа :нака се усмихваме по често ,така живота е по хубав,нали?:))))))))))))))

преди всичко е егоист...и после е всичко останало.

Болката е предупреждение, но малцина й обръщат внимание. Повечето я приемат като част от комплекса гняв и вина. А има толкова много мир и яснота в присъствието на нашия Господ Исус - само трябва да се помолим и да си представим какво би направил Той. Затова дойде Той (и пак ще дойде) за да ни даде свобода и свободни да бъдем.
Поздрав за постинга.

Но знам, че се развиваме. Че се усещаме, когато сме в едното или в другото състояние - гняв или негодувание:)) И се опитваме да ги редуцираме. Както и да ги прекъснем. Може би не за всичко. Но за основните неща в живата си.

Така, че аз съм оптимист. Само не трябва да преставаме да се опитваме да излизаме от състоянията:))
С обич към всички ни

всеки от нас е обречен да е роден свободен. а какво правим с нашата свобода си е наш проблем. И усещанията и чувствата ни са плод на тази свобода...

Човекът е сложна система,която трудно се управлява.За съжаление сред нас както казваш цари много гняв.Да, злобата поражда гнева, а гнева поражда вината.Може би трябва по- често да правим оценка на характера си,за да можем да не правим такива досадни грешки, които понякога биха коствали дори и здравето ни.

по-малко гняв и вина да изпитваме ..повече нежност и топлина.Благодаря ти..мн.ми хареса ..Усмивки от мен!

.., че човека е предимно склонен да изпитва негодувание отколкото вина. Всеки някак успява да хармонизира собствените си очаквания с това което всъщност е, или пък обратното - успява да направи от себеси това което очаква да бъде. Не така стои въпроса с негодуванието - трудно е да промениш себе си, но още по трудно е да приемеш другите такива каквито са, без да се опитваш да ги променяш или да им натякваш, че нещо не ти пасват на профила в главата ти.
Истинската хармония на човека с човека, вероятно се крие в това, да живееш така, че да не се налага да чувстваш вина и да започнеш да очакваш от другите точно това което са всъщност!

Хубав постинг leif - поздрави!

Толкова малко се пише за нея, толкова е трудно да я обуздаеш, тя е едно от нещата, които болят най-много, защото делстват малко по малко, разпростират се постепенно и накрая, ако им се отдадеш те завладяват. Ще ми се да прочета още за вината, имаш ли идея откъде мога да почерпя информация?