ГАРАТА

Идилично видение се таи в забутано кътче на подсъзнанието на всеки от нас.Виждаме себе си на дълго пътешествие, което включва целия континент. Пътуваме с влак. Зад прозорците се нижат различни гледки: автомобили фучат по магистралите, деца махат на някой прелез, добитък пасе кротко на далечен хълм, от комините на една фабрика се вие дим, ширят се житни поля, редуват се низини и долини, планини и хълмисти местности, мяркат се контурите на градове и села.
Но на първо място в умовете ни е крайната цел.В даден ден и час ще навлезем в гарата. Ще свири оркестър и ще се развяват знамена. Стигнем ли веднъж там, толкова много прекрасни мечти ще се сбъднат и парчетата от живота ще се подредят като в пъзел. Колко нетърпеливо обикаляме коридорите, проклинайки прахосаните мигове-и чакаме, чакаме, чакаме да стигнем нашата гара.

"Когато пристигна на гарата, всичко ще бъде наред!"-викаме ние."Когато стана на 18"."Когато си купя нов модел Мерцедес"."Когато и последното ми дете завърши колеж"."Когато си изплатя ипотеката"."Когато получа повишение"."Когато се пенсионирам,най-после ще заживея щастливо!"

Рано или късно ще разберем, че няма никаква гара, нито място, където пристигаме веднъж и завинаги. Истинската радост от живота е в пътуването. Гарата е само мечта. Тя непрекъснато се отдалечава от нас.

"Наслаждавай се на мига" е хубав девиз, особено когато се свърже с думите от Псалм 118:24 :"Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него". Не бремето на днешния ден подлудява хората, а съжалението за вчерашния и страхът от утрешния. Съжалението и страхът са братя близнаци, които ограбват нашето днес.

Затова престанете да крачите нервно по коридорите и да броите километрите. Вместо това изкачвайте повече планини, яжте повече сладолед, ходете по-често боси, преплувайте повече реки, любувайте се на повече слънчеви залези, смейте се повече, плачете по-малко. Животът трябва да бъде живян в движение. Гарата ще дойде достатъчно бързо.

Робърт Дж. Хастингс

Весел ден!

Точно така и аз разсъждавам!!:)
Когато тогава...колкото толкова...Пък гарата няма да я подминем!Може само за кратко да се разминем...Важното е по пътя да виждаме красотата през прозореца на влака,да й се радваме и да се почувстваме живи докато сме живи така да се каже:)
Поздрави и хубав ден!:)

Да живеем в настоящето и да усещаме всеки миг от него.

всички искаме да минем под дъгата, както с влака едно време...Все се готвим за живота, учим, спестяваме и планове си правим разни ,отлагаме за никога…и живота си минал, годините си отишли. За живота не се подготвяйте, живейте го, защото…бързо минава и всичко пропуснато никога не се наваксва .А и важен е днешният ден, няма вчера, а утре е далече. Прумях го и аз...скоро.

"Да се наслаждаваме на мига"....колко различни тълкувания съществуват на този девиз...някои тълкувания при това водят до бягство от реалността, а не до изживяването и...така че...трябва да сме много внимателни с тълкуването на тези думи

Ами реалноста е в настоящия момент.....ако не живеем с него-тогава бягаме от реалноста.
"Вчера" и "утре" точно това правят-крадът ни я :(

не оспорвам, че реалността - това е И настоящият миг, но времето е само едно от измеренията на реалността, мисля си аз. Защото ти така или иначе изживяваш всеки миг, нали така? Но реалността е време и мисловно пространство, в което се "отчита" удоволствието. Ти можеш да проспиш деня, тогава мисловното пространство е празно, макар и мига да е изтекъл, и другия след него, и третия. Но удоволствието се определя не от миг А или миг Б, а от това какво се случва в мисловното ти пространство...

z(x,y)

z = удоволствие
x = миг
y = наситеност в мисловното пространство

Може да не се определа от мисловното пространство а да си е и чисто физическо.Мисля че ако се вмъкне-
"удоволствието в мисловното(и (ИЛИ)душевното) пространство"е по-приятно.Ключът към щастието е да се научим да харесваме това което имаме в момента...

въобще не мисля, че удоволствието може да е само и единствено мисловно. Но ендрофините, които ни карат да изпитваме удоволствие - физическо или каквото и да е, се отделят от мозъка...
значи излиза, че не се изразявам правилно. Под мисловно пространство не разбирам "мисловно пространство", а количеството отделени ендрофини. Жалко, вече дори не звучи романтично, а строго научно..

Не,дори се изрази много правилно.......и съм почти напълно съгласен

понякога тая гара просто не сме я виждали... а тя си седи там
очилааааа чичо пешо... трябват ми очила с диоптри :))))

живителност, емоция, преживяване, разнообразие. Пътуването провокира различни неща в теб самия, не те оставя празен стига да имаш очи, за това, което те заобикаля, за срещите с познати и непознати, за поуките, които можеш да си извлечеш. Пътуването може да бъде и много вдъхновяващо... В движението има страст, която те изважда от безразличието... Движението повишава адреналина ти... Аз съм фен както на движението, така и на пътуването - пътуване из различни непознати кътчета, пътуване във времето, пътуване към себе си, пътуване към някой, който ти е много близък, може и пътуване към по далечен с цел опознаване на душата му :))).
Айде стига за тази вечер, че взех да се уливам вече...

Разказа е много добър повод да помислим защо и закъде сме се разбързали. Като имаме здоволително малко време да се радваме на живота.Както е казал автора "гарата ще дойде достатъчно бързо"!! Много интересно разбиране ,не ние ще пристигнем, а тя ще дойде...Поздрави))

Трудностите и болките ни учат как да живеем,а според мен красотата окриля живота ни!Има разлика обаче между черногледство и изживяни трудности и нещастия...

Натрупаният твой опит може да помогне на други нуждаещи се,които се лутат,губят,по-лесно да намерят своята правилна посока и себе си...

Но темата май беше за друго...

po edin prekrasen na4in,za6toto samo tova ima smisul...
a bez trudni migove ne moje,taka osuznavame sebe si,horata i se nau4avame da cenim istinskoto i krasivoto

blagodaria ti za pozitivizma

Петиция до Главния прокурор г-н Борис Велчев
http://korupciqvidin.blog.bg/viewpost.php?id=99960

Животът е мига между миналото и настоящето. Ако се научим да живеем в мига, значи сме открили себе си.

на хартия и ги свържа с конец в папка със златни ръбчета и дебели корици, ще се получи една хубава пилешка супа за всяка душа:)

аз предлагам да преименуваме блога - Блог с бисквитки - дори и когато не ни се яде си ги хапваме с апетит - leif ни храни душата...
поздрави с усмивки за теб!

поради многото коментари, не съм ги чел..

Може и така да е, да ни е най-добре докато сиакме да стане нещо, докато все още нямаме р е з у л т а т.
Това е казвал учителят ми по философия, че някои обичат най-много докато вършат нещо. После не се радвали на резултата, не били щастливи, толкова, коалкото докато са го очаквали.
Просто исках да спомена, че при всеки е различно; поне :) при мен. Просто.. повече се радвам на свършения резултат....

но не виждам какво лошо има в очакването на гарата в едно пътуване.Очакването също е част от живота,а не само "прахосани мигове".Лично аз мисля за него като за пикантна подправка,без която животът би бил малко блудкав!Та нали всъщност очакването не само внася емоции в нашето ежедневие,но и ни подтиква към действия!...

Ами ако гарата е щастливия живот и докато "го търсиш"не обръщаш внимание на щастието около теб е много лошо-никога няма да стигнеш гарата...

а ако няма?!...

Като нямаш каквото искаш,искай каквото имаш...това е ключа към щастливия живот.Щастието зависи най-вече от нагласата ни към нещата...Ако чакаме да дойде някакво въображаемо....

да накараме въображаемото щастие да стане действително?!И тази "нагласа" не е ли просто примирение?!

"Когато стана на 18"."Когато си купя нов модел Мерцедес"."Когато и последното ми дете завърши колеж"."Когато си изплатя ипотеката"."Когато получа повишение"."Когато се пенсионирам,най-после ще заживея щастливо!"-не е това начина

Очакването трябва да бъде подплатено и от действие!Тук и Сега!Поздрави!

затова човек трябва да иска по-малко, надеждите му да са по-малки. разочарованието ни от несбъднато нещо няма да е толкова голямо, ако очакването ни за това нещо,не е било толкова голямо.

Така дори да получим дори част от това, към което сме се стремили, пак ще сме добре.Но целта не трябва да е като краина цел,а да е разделена на части.Така непрекъснато ще сме доволни с всяко следващо стъпало към целта.В противен случай,когато (ако)я достигнем,може да съжалим за изгубеното време и тогава щастието няма да е пълно.Но от друга страна...Когато попитали Леонардо:"Ти можеше да си много богат човек,да печелиш воини,да завладееш света...Защо не го направи?"-той е отвърнал-"Кралю, не ме презирай, аз не съм беден, беден е тозй, който има големи желания"

и съм съгласен. Вярно, че ако е разделено желанието ни на части, докато стигнем крайната цел, тогава бихме били по-добре... 10х за отговора...

влакът ходи ли до Завет? А, не ли?
Ами да попитам на друго място:-)

Би трябвало да ходи навсякъде

би трябвало,ама ако не?

Става и с кола,велосипед...
Някои казват, че е по-добре да плачеш в мерцедес, отколкото в автобус...Много са ми интересни...Аз предпочитам да ходя пеш, но да се смея

съгласен......

Тук ще говоря за исторически истинско мое състояние,но в контекста на събитията,то може да се приеме и абсолютно метафорично.
Винаги съм обичала да пътувам,заради самия път.Заради залезът в мръзното,и все пак приятно за мен купе,заради редуващите се картини през прозореца на автобуса,заради хилядите мисли и странната нирвана,в която човек изпада по време на път...и музиката,винаги с мен,под форма на плейър и емоций:))Когато реших да се развеждам,развих нещо,което май се нарича ПР(психическо разстройство),не съм сигурна,не ща да ровя за синдроми,та барем не ме ударила хипохондрията(за справка "Празни размисли на един празен човек"-Джером:))).Но умирах от ужас,при мисълта да се кача в автобус.аз???АЗ,която винаги е обожавала да пътува,която е бръмчала безцелно из цяла България?...Бати,ужас!!Не можех да повярвам.И понеже съм упорита малка гад и вярвам,че всичко е до психика и трябва човек да се справя със себе си-аа,не.Ще се возя.Хммм,наистина ли?На първите 15 минути,кръвното ми вече беше повече от ниско,желанието да повърна-несравнимо,с това копнежа на Ромео по Жулиета,а тенът...всяка булка на Дракула би завидяла,и то хич не на шега.Изби ме ледена пот,зави ми се свят и усетих,че ако не бях тотално пресъхнала и сърцето в гърлото ми не заглушаваше всичко,то със сигурност щях да се разкрещя,че искам да сляза,ВЕДНАГАА!!!Това е то паниката,ужасно чувство.В началото се презирах,че аз,разбирате ли,тази,която винаги съветва хората да търсят хармония и решение на проблемите в себе си,изпадна до това.Най-простото,не можех да пътувам.Идеше ми да заплача от яд и безпомощност,а това се случва рядко,обикновено съм позитивна и нахилена като тиква,обляна в слънчеви лъчи.Но постепенно,започнах да го приемам.Разбрах,че не е грях,да мие зле и тежко.Разбрах и,че ще мине,но просто ми трябва малко време.Е,полека започвам да го преодолявам.Имам от тогава сумарно 13 часа междуградски стаж,и поне 4 в градски транспорт.Така,че-дори да живеете на този принцип,ако някога ви е трудно,не се обвинявайте-случва се.Ще се срещнем по пътищата:))))

Нали и Стефан Цанев написа :Носете си новите дрехи,момчета!.ПАдаме както хидим,умираме както спим.Въпросите на тая планета я решим,я не решим!

Заинтригува ме!