Постинг
29.09.2007 16:02 -
~~~~~~~~ Мити и костенурката~~~~~~~~
Автор: leif
Категория: Други
Прочетен: 15300 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2007 17:54
Прочетен: 15300 Коментари: 28 Гласове:
0
Последна промяна: 29.09.2007 17:54
Детството на Мити
МИСТЕР СЕНКО, ФАКИРЪТ МИТИ и MЕДУЗАТА БА...
МИСТЕР СЕНКО, ФАКИРЪТ МИТИ и MЕДУЗАТА БА...
МИСТЕР СЕНКО, ФАКИРЪТ МИТИ и MЕДУЗАТА БА...
МИСТЕР СЕНКО, ФАКИРЪТ МИТИ и MЕДУЗАТА БА...
Автор BG-Mamma
16. 10. 2004
През гората лъкатуши
скрита в горската пътека
Малка къща там се гуши
с надпис ''Горската аптека'',
на прозорчето с перденца,
по полиците шишенца
и мехлеми, и буркани
с билки всякакви събрани.
Тази хубава къщурка
е на баба Костенурка.
Който има тежки рани
и кожухчета съдрани,
идва тук да търси лек-
зиме, лете, в мраз и пек...
Кой пристига в ранен час?
-Костенурке, идвам аз! -
шепне Заю дългоуши,
плахо гледа, дълго души.
-Зайо-Байо добър ден!
Що ще искаш ти от мен?
-Костенурке услужлива,
моля ти се лек ми дай!
Сърчицето ми се свива
щом дочуя кучи лай.
-Имам билки, ще ти дам,
но от кучета зли,
Зайо, ти пази се сам!
Ето във котлето ври
цвят от дивата глогина.
Със черупка отмери!
Пийна Зайо и отмина...
По пътеката извита
идва Меца с шал увита,
охка, пъшка, разпъхтяна:
-Оле, Боже! Що ми стана?
Костенурке, отвори!
Страшна треска ме гори.
Костенурката попита:
- Имам билка лековита
и медец от медна пита,
Мецо от кое да дам?
- Дай медеца да изям!
И Мецана взе буркана -
вътре нищо не остана...
През мъхнатите дървета
идва хитрата Лисана,
преструвана и превзета:
-Костенурке, имам рана
и опасни синини.
Ох! Изпатих си горкана.
Моля ти се помогни!
-Лиске, чакай малко тук
за компрес от пресен лук!
Костенурката добра
от лехите лук набра.
- Раната ще зарасте,
ако сложиш и месце -
рече гладната хитруша.
Лиске с меко съм сърце
и молбата ще послушам -
каза баба Костенурка
и прибави и месце
към компреса за притурка.
Мръвчицата взе Лисана,
а пък лука тук остана.
костенурката се слиса.
Скри се лакомата Лиса...
Вече пладне преваля
над гори и над поля.
Спря пред горската аптека
катеричка бърза, лека,
със превръзка през главата
и оплака се горката:
-С желъди от черен дъб
вчера си разклатих зъб.
Дай ми лек за зъбобол!
- Аз кракът съм си набол -
вика Ежко отдалече.
- Олеле! Умирам вече!
Костенурката им рече:
- Нека има малко ред!
Кой от вас е по-напред?
Първо - лек за болни зъби -
топли трици, сухи гъби.
После ще изляза вън,
да извадя злия трън...
Весел Ежко тръгна пак,
понакуцвайки със крак...
Слънчо вече се закри
зад зелените гори.
Някой зашумя в тревата
и почука на вратата.
-Чук -чук-чук! Чук-чук-чук!
-Костенурке, аз съм тук -
плаче черната къртица:
- Болни имам две дечица.
Млякото не са изпили,
вече губят сили.
Скочи баба Костенурка:
- С коренчета от желтурка
ще направя бързо лек
за разтривка на децата.
- Ти характер имаш мек
и сполай за добрината -
каза майката къртица.
Вън почука страшна птица:
- Аз съм Бухльо, стар съсед,
тука идвам за съвет.
Имам кашлица опасна.
- Бухльо, болестта е ясна.
Аптекарката позната
бързо сложи очилата,
взе от чистата полица
книга с шарена корица.
- Тук за болестта ти стара
е предписана гаргара,
чай от лайкучка да пиеш,
с шал дебел да се увиеш!
- Благодарен съм ти аз -
каза Бухльо с хрипав глас.
Кой към къщичката тича?
Идва малката сърничка
и прозореца наднича:
- Костенурке, помогни!
Мен ловец ме нарани.
Кръв от раната тече,
тук на предното краче.
Без дори да си почива,
Костенурката промива
раничката замърсена
и въздъхна изморена.
А сърничката отмина...
- Я да легна да почина -
костенурката си рече
и набързо се съблече.
Но през късен нощен час
някой силно пак почука :
- Сивия Вълчан съм аз!
За лекарство идвам тука.
И пред малката къщурка,
седна Вълчо на тревата,
а горката костенурка
скочи бързо от кревата,
топла билка му подава:
- Пий от синята тинтява!
- Болката ми не минава.
- Пий тогава дива мента!
Злия Вълчо се превива,
охка, вика и се мръщи:
- Я излез навън от къщи!
Тебе искам да изям,
ще се излекувам сам.
Костенурката заплака:
-Олеле! Какво дочаках?
Костенуркиния плач
чу заспалия кълвач
и при Бухльо отлетя:
- Страшно зло ни сполетя!
Сивия Вълчан дойде
тук в нашата гора
и сега ще изяде
костенурката добра.
Бухльо гневен, разпъхтян,
стресна стария Вълчан:
- Хей, злодей! Що дириш там?
- Костенурката ще ям!
Имам болка във стомаха
и със нищо не се маха.
- Вълчо, чака те отплата,
Tи забравяш добрината.
И от тази разправия
стана страшна олелия.
Закрещяха разни птички
и дотичаха сърнички,
зайци, ежковци, лисици,
две разплакани къртици...
Меца близо там се случи
Новината щом научи,
пред Вълчана тя застана
и му рече със закана:
- Вълчо стари, имай срама.
Грешката ти е голяма.
Кой през миналата зима
излекува твойте рани?
Ние всички сме дружина -
костенурката ще браним!
Който може ,както свари
по гърба ще те нашари
с нокти, с камъни, с тояга...
Злият Вълчо с вой избяга...
А добрата Костенурка
в дървената си къщурка
още дава лек, съвети
на животни, птици клети,
и на здрави и на болни-
нека всички са доволни!
---------------------------------------
Веско, изнамерих приказката специално за сладурана Мити! Чудесен е!
Да е жив и здрав!
цитирай16. 10. 2004
През гората лъкатуши
скрита в горската пътека
Малка къща там се гуши
с надпис ''Горската аптека'',
на прозорчето с перденца,
по полиците шишенца
и мехлеми, и буркани
с билки всякакви събрани.
Тази хубава къщурка
е на баба Костенурка.
Който има тежки рани
и кожухчета съдрани,
идва тук да търси лек-
зиме, лете, в мраз и пек...
Кой пристига в ранен час?
-Костенурке, идвам аз! -
шепне Заю дългоуши,
плахо гледа, дълго души.
-Зайо-Байо добър ден!
Що ще искаш ти от мен?
-Костенурке услужлива,
моля ти се лек ми дай!
Сърчицето ми се свива
щом дочуя кучи лай.
-Имам билки, ще ти дам,
но от кучета зли,
Зайо, ти пази се сам!
Ето във котлето ври
цвят от дивата глогина.
Със черупка отмери!
Пийна Зайо и отмина...
По пътеката извита
идва Меца с шал увита,
охка, пъшка, разпъхтяна:
-Оле, Боже! Що ми стана?
Костенурке, отвори!
Страшна треска ме гори.
Костенурката попита:
- Имам билка лековита
и медец от медна пита,
Мецо от кое да дам?
- Дай медеца да изям!
И Мецана взе буркана -
вътре нищо не остана...
През мъхнатите дървета
идва хитрата Лисана,
преструвана и превзета:
-Костенурке, имам рана
и опасни синини.
Ох! Изпатих си горкана.
Моля ти се помогни!
-Лиске, чакай малко тук
за компрес от пресен лук!
Костенурката добра
от лехите лук набра.
- Раната ще зарасте,
ако сложиш и месце -
рече гладната хитруша.
Лиске с меко съм сърце
и молбата ще послушам -
каза баба Костенурка
и прибави и месце
към компреса за притурка.
Мръвчицата взе Лисана,
а пък лука тук остана.
костенурката се слиса.
Скри се лакомата Лиса...
Вече пладне преваля
над гори и над поля.
Спря пред горската аптека
катеричка бърза, лека,
със превръзка през главата
и оплака се горката:
-С желъди от черен дъб
вчера си разклатих зъб.
Дай ми лек за зъбобол!
- Аз кракът съм си набол -
вика Ежко отдалече.
- Олеле! Умирам вече!
Костенурката им рече:
- Нека има малко ред!
Кой от вас е по-напред?
Първо - лек за болни зъби -
топли трици, сухи гъби.
После ще изляза вън,
да извадя злия трън...
Весел Ежко тръгна пак,
понакуцвайки със крак...
Слънчо вече се закри
зад зелените гори.
Някой зашумя в тревата
и почука на вратата.
-Чук -чук-чук! Чук-чук-чук!
-Костенурке, аз съм тук -
плаче черната къртица:
- Болни имам две дечица.
Млякото не са изпили,
вече губят сили.
Скочи баба Костенурка:
- С коренчета от желтурка
ще направя бързо лек
за разтривка на децата.
- Ти характер имаш мек
и сполай за добрината -
каза майката къртица.
Вън почука страшна птица:
- Аз съм Бухльо, стар съсед,
тука идвам за съвет.
Имам кашлица опасна.
- Бухльо, болестта е ясна.
Аптекарката позната
бързо сложи очилата,
взе от чистата полица
книга с шарена корица.
- Тук за болестта ти стара
е предписана гаргара,
чай от лайкучка да пиеш,
с шал дебел да се увиеш!
- Благодарен съм ти аз -
каза Бухльо с хрипав глас.
Кой към къщичката тича?
Идва малката сърничка
и прозореца наднича:
- Костенурке, помогни!
Мен ловец ме нарани.
Кръв от раната тече,
тук на предното краче.
Без дори да си почива,
Костенурката промива
раничката замърсена
и въздъхна изморена.
А сърничката отмина...
- Я да легна да почина -
костенурката си рече
и набързо се съблече.
Но през късен нощен час
някой силно пак почука :
- Сивия Вълчан съм аз!
За лекарство идвам тука.
И пред малката къщурка,
седна Вълчо на тревата,
а горката костенурка
скочи бързо от кревата,
топла билка му подава:
- Пий от синята тинтява!
- Болката ми не минава.
- Пий тогава дива мента!
Злия Вълчо се превива,
охка, вика и се мръщи:
- Я излез навън от къщи!
Тебе искам да изям,
ще се излекувам сам.
Костенурката заплака:
-Олеле! Какво дочаках?
Костенуркиния плач
чу заспалия кълвач
и при Бухльо отлетя:
- Страшно зло ни сполетя!
Сивия Вълчан дойде
тук в нашата гора
и сега ще изяде
костенурката добра.
Бухльо гневен, разпъхтян,
стресна стария Вълчан:
- Хей, злодей! Що дириш там?
- Костенурката ще ям!
Имам болка във стомаха
и със нищо не се маха.
- Вълчо, чака те отплата,
Tи забравяш добрината.
И от тази разправия
стана страшна олелия.
Закрещяха разни птички
и дотичаха сърнички,
зайци, ежковци, лисици,
две разплакани къртици...
Меца близо там се случи
Новината щом научи,
пред Вълчана тя застана
и му рече със закана:
- Вълчо стари, имай срама.
Грешката ти е голяма.
Кой през миналата зима
излекува твойте рани?
Ние всички сме дружина -
костенурката ще браним!
Който може ,както свари
по гърба ще те нашари
с нокти, с камъни, с тояга...
Злият Вълчо с вой избяга...
А добрата Костенурка
в дървената си къщурка
още дава лек, съвети
на животни, птици клети,
и на здрави и на болни-
нека всички са доволни!
---------------------------------------
Веско, изнамерих приказката специално за сладурана Мити! Чудесен е!
Да е жив и здрав!
от "Лила Захариева"
цитирайТази му е сред любимите книжки-нашарил я е цялата
цитирайи моят син се казва Митко, но вече е голям.
цитирайВсички са прехвърлени на CD и фотогалерии...както и в албумчета.Има доста бисери.Ще се забавлява като порастне.Успях да му заснема и първите самостоятелни крачки, първата целувка с приятелка(тя е в постинга "Детството на Мити")...:)))
цитирайКолко съсредоточено гледа на предпоследната снимка :)
цитирайКостенурките са ми слабост :) А пък малкия Мики е голям сладур. Да е жив и здрав и да ви носи само радости :)
цитирайИ ние с братовчед ми имахме костенурки, но когато ги прибрахме вътре за да не “ измръзнат “ в един кашон под леглото, та да не ги види баба ни, че сме ги прибрали вътре, едната излязла и в тъмното баба ми стъпи върху нея и така се хвърли по гръб, че ….. и от тогава не ги видяхме повече … Надявам се, че са добре … А твоят сладур е прекрасен !!! …:) … и е хубаво, че обича животинките … :))
цитирайСледващия път не ги прибираите.От години имаме костенурки и таралежи в градината...зимата се заравят и оцеляват.Аз като дете крих около месец един доста голям смок в къщи...голям цирк беше като го изпуснах :)))
цитирайМного приятен постинг!
Нека бъде обичан!!!
цитирайНека бъде обичан!!!
Изпитах умиление пред двете същества - костенурката и детето.
:))
цитирай:))
12.
fiona -
Страхотни са и двамата!
30.09.2007 10:10
30.09.2007 10:10
Албумчета с много истории и приключения за Мити. :)
цитирайПо едно време имахме такава костенурка в къщи...
Когато бях малка...
Хубаво детенце имаш!Да ти е живо и здраво!Пази тези мигове,защото когато дечицата пораснат тези моменти стават кът...
цитирайКогато бях малка...
Хубаво детенце имаш!Да ти е живо и здраво!Пази тези мигове,защото когато дечицата пораснат тези моменти стават кът...
Тези дни се глеткаме двамката и се забавляваме страхотно.Правим си и ежедневни походи-ту за риба ту в гората.Съжалявам че снимките от гората са ми над 1,5 КБ и затова не ги качвам-бавно се зареждат и отворят
цитирайЧичо или вуйчо се падаш?Забелязяла съм,че чичовците и лелите като,че повече се уважават даже и от майките и татковците!:)))Вероятно,защото предимно се виждат по хубави поводи и няма много,много причини да влизат в разногласия!Поне при моите е така!:))
Ами пожелавам ти и на теб едно такова хубаво детенце!:)И още незабравими,ценни моменти с Митето!:))
цитирайАми пожелавам ти и на теб едно такова хубаво детенце!:)И още незабравими,ценни моменти с Митето!:))
Чудесни снимки! Голям природолюбител е май от сега! Браво! Целувки за Мити!
цитирайРадост! Радост!
за детето, за вуйчото и за всички, които се радват на вашата радост... :)
Много мила и приятна картинка!
цитирайза детето, за вуйчото и за всички, които се радват на вашата радост... :)
Много мила и приятна картинка!
Да е жив и здрав:)
цитирайДецата харесват костенурките, зашото забележете те са" необикновени". Носят си къщичките и това е много забавно, впечатляващо, любопитно и какво ли не. Поздрави:)))
цитирайИмаме си една в къщи повече от 25 години.
Яде по половин домат или 2 листа от маруля.Пролетно време започва с листа от глухарче.Вече се е прибрала за имният си сън.
цитирайЯде по половин домат или 2 листа от маруля.Пролетно време започва с листа от глухарче.Вече се е прибрала за имният си сън.
Сладур! Приказката бе любима на моите дъщери и е "Горската аптека",сладура ще я хареса !Поздрави!
цитирайТолкова е хубаво!И Мити и костенурката-зареждат с обич!Завиждам ти за Мити!
цитирайЛипсва ми това удоволствие да си отида на село, да си полея градинката, да си погледам цветенцата, вечер да легна в градината и да гледам звездите, и да си помечтая. Не съм го правила от два месеца по простата причина, че колата се скапа, а селото ми е далече. Радвам се за теб и семейството ти. Лек ден. Нина
цитирайКаква идилия на щастието.Върна ме за миг в детството на моите,вече порастнали синове.Обзе ме носталгия по миналото.
цитирай...ПРИЯТЕЛСТВО...:)
цитирайГорската аптека.Чудесни сладки стихчета!А костенурката къде е сега?
цитирайв Средна Гора намерих костенурка. Донесох я в апартамента. Научи се да се разхожда във всички стаи и на терасата. Слагахме сина в едно пластмасово детско камионче, костенурката отдолу ....
и тя го тикаше от единия до другия край на дългата тераса. След това обратно ...
Дойде зимата. Костенурката изчезна. Няма намиране. Чак пролетта жената я намерила скрила се зад чиниите в шкафа ...
Отново отидохме на учение в същия район. Взех костенурката и я пуснах на същото място, където я бях намерил. Мястото на дивите животни е в природата.
Но ... остана ли природа от това масово строителство на хотели, ски-писти, голф игрища, частни замъци - тип "прогимназии" и т.н. ?
цитирайи тя го тикаше от единия до другия край на дългата тераса. След това обратно ...
Дойде зимата. Костенурката изчезна. Няма намиране. Чак пролетта жената я намерила скрила се зад чиниите в шкафа ...
Отново отидохме на учение в същия район. Взех костенурката и я пуснах на същото място, където я бях намерил. Мястото на дивите животни е в природата.
Но ... остана ли природа от това масово строителство на хотели, ски-писти, голф игрища, частни замъци - тип "прогимназии" и т.н. ?
бебе костенурка. Беше изпълзяла на пътеката, наоколо всичко беше изпепелено от летните пожари.
Порадвахме и се два-три дни вкъщи и след това я върнахме на същия хълм в гората, но незасегнат от пожарите. Костенурките са уникални, имат само един недостатък, че надживяват стопаните си:)))
Поздрави на малкото човече:)
цитирайПорадвахме и се два-три дни вкъщи и след това я върнахме на същия хълм в гората, но незасегнат от пожарите. Костенурките са уникални, имат само един недостатък, че надживяват стопаните си:)))
Поздрави на малкото човече:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.