Прочетен: 10007 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2008 12:16
Следното писмо било подхвърлено
в амбулаторията на голяма университетска болница.
Макар самоличността на автора да е неизвестна,
съдържанието му се отнася за всички работещи в
областта на здравеопазването.
До всички служители в това заведение:
Когато вземете днес някой картон, за да разгледате графиката, отразена в него, надявам се да си спомните това, което ще ви кажа сега.
Вчера прекарах целия ден покрай вас.Бях заедно с майка ми и баща ми.Не знаехме къде трябва да отидем и какво точно да направим, защото никога досега не бяхме прибягвали до вашите услуги. Никога до сега не бяхме попадали в графа "Благотворителност".
Вчера станах свидетел на това как баща ми се превърна в диагноза, в графика, в амбулаторен номер, обект на благотворителност с етикет "без спонсор", защото нямаше здравна осигуровка.
Видях един слаб човек да застава на опашка и в продължение на пет часа да бъде разиграван от една система от нервни чиновници, изтощени медицински сестри и недостатъчен бюджет, които безмилостно ограбват и последните му запаси от достойнство и гордост. Останах смаян от това колко безразлични са вашите служители, как въздишат и пъшкат, когато пациентът не им показва нужния формуляр, как небрежно обсъждат проблемите на други пациенти в присъствието на случайни хора, как разговарят за обедната си почивка, която ще прекарат "далеч от този ад за бедняци".
Баща ми беше само един зелен картон, един номер, който само задръства бюрото ви през работния ден, пациент, който се налага да попита втори път за указанията, които първия път са му били дадени механично. Но, не, това всъщност не е моят баща. Това е, което виждате вие.
За вас обаче остава тайна, че от 14-годишен той е великолепен майстор на мебели, човек с творческа професия, с прекрасна съпруга, четири вече отраснали деца( които му гостуват често), и пет внука(и още две на път)- и всички смятат, че техният дядо е най-велик. Този човек е всичко, което един баща би трябвало да бъде- силен и твърд, но и нежен; малко грубоват, селско момче, но и уважаван от изтъкнати хора в бизнеса.
Той е моят баща, човекът, който ме е отгледал в трудни и добри времена, омъжил ме е, държал е децата ми при раждането им, пъхал е 20 доларова банкнота в шепата ми, когато времената са били трудни, и ме е утешавал когато съм плакала. Днес ни казаха, че не след дълго ракът завинаги ще ни раздели с него.
Може би ще кажете, че това са думи на скърбяща дъщеря, която иска да ви уязви поради безпомощност при мисълта, че ще изгуби близък човек. Няма да отричам. Но ще ви помоля да не пренебрегвате думите ми. Никога не забравяйте, че зад болничните ви картони стоят живи хора. Всеки картон представлява определен човек със собствени чувства, биография и живот, които вие с думите и действията си сте способни да промените за един ден. Утре на това място може да се окаже ваш близък - роднина или съсед - който ще се превърне в номерче, в зелен картон, име, което ще отметнете с жълтия си маркер, като пореден случай за деня.
Умолявам ви да възнаградите следващия човек, когото посрещнете, с мила дума или усмивка, защото той е нечий дядо, съпруг, съпруга, майка, син или дъщеря - или просто защото е човешко същество, създадено и обичано от Бога, също като вас.
Неизвестен автор
( Пилешка супа за душата )
П.П. С подобни неща се сблъсквам почти всеки ден през последните няколко месеца. Пълно безхаберие, грешни диагнози...неадекватно лечение, или пълна липса на такова. Въпреки че човек се осигурява , му се налага сам да закупува жизнено важни за операцията аксесоари(няма да се учудя ако поискат да закупим и скалпели). Надявам се този постинг да бъде прочетен от поне един в здравната система и да промени отношението му към всеки отделен пациент...
http://soho.blog.bg/viewpost.php?id=158213
Поздравления! Бъдете здрав!
От една страна като медицинско лице винаги съм се старала в практиката си да не постъпвам така и ми е било даже и добре на душата, когато мога да помогна на пациентите- дори и само като ги изслушвам. От друга страна много от моите колеги и наставници са се държали невероятно грубо, да не кажа отвратително с пациентите. Не одобрявам такова поведение. Хората не са виновни за това, че са се разболели все пак.
На всичкото отгоре преди година лежах почти 1 месец в болница, където точно такова отношение на една медицинска сестра за малко да ме прати два метра под земята. Слава Богу след 2те операции все още съм жива. Да е жива и здрава и тази медицинска сестра - надявам се обаче малко да се позамисли за отношението си.
Колко е трудно на повечето хора да покажат малко човещина, малко усмивка а да не говорим за прегръдка?!
Още веднъж специални поздрави за постинга!
05.02.2008 11:23
12.02.2008 12:09
Не обвинявам никого за смъртта на баща ми. Осъждам бездушието на "лекарите", които го сломиха и скъсиха живота му с месеци. Бях потресена и отвратена от комисията в Пловдивската онкология.
Знам че имаме и чудесни лекари, но те са шепа делфини сред стадо акули.
Както много пъти съм писала тук, аз съм част от сломените от софийската машина на Онкологията.
Ако хората не могат да защитят себе си и близките си в единство, защо да се сърдим само на лекарите. НАли все чакаме всичко от самосебе си да се нареди!
Иначе да, сразени сме от истината.
Но отчайващото е, че сведена до масовия потребител тази истина не достига до него. Той се смята НАД нея. А това води беди и за в бъдеще.